Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Тогава ме последвай, Джалал.

Шахризад се засмя. Деспина скръсти ръце пред налетите си гърди.

- Това е лоша идея - предупреди тя и сините й очи стрелнаха дяволитото лице на Джалал.

- За кого? За теб или за мен? - отвърна Шахризад. - Защото на мен ми изглежда много добра идея да прекарам последния ден от живота си, като върша нещо, което винаги съм искала да направя.

Деспина въздъхна примирено и се помъкна тежко зад Шахризад и Джалал. Раджпутът стъпваше тежко и ги следваше като сянка, а отвращението му личеше също толкова явно, колкото и раздразнението му въпреки острия неодобрителен поглед, който капитанът на стражата му хвърли.

Джалал отведе Шахризад до стойката с лъковете. От един стоманен прът висяха няколко колчана със стрели, гъшите пера в края им бяха боядисани в ярки цветове, за да се различават по-лесно. Шахризад извади стрела от един от колчаните. Върхът й беше затънен за стрелба за упражнение по мишени. Като се стараеше да изглежда съвсем безразлична, тя огъна ствола на стрелата съвсем леко, за да прецени тежестта и.

Не се огъва лесно.

- Стреляла ли си с лък и стрела преди? - попита Джалал, като я наблюдаваше изненадващо съсредоточено за някой толкова безгрижен.

- Не съвсем - отвърна Шахризад, като се постара да прозвучи неангажирано.

- Мога ли тогава да те попитам какво правиш със стрелата?

- Просто съм любопитна - сви рамене тя и върна стрелата в колчана. Посегна към друга стрела с различно оцветени пера и направи същата проверка.

Много по-добре.

Шахризад откачи колчана от пръта.

- Току-виж се оказало, че няма да имаш нужда от моите наставления - изкоментира лековато Джалал.

- Не, не... - поколеба се Шахризад, като се опитваше да прикрие издайническата си грешка. - Един мой... братовчед веднъж ми каза, че ако не си достатъчно силен в горната част на тялото, е по-лесно да стреляш с не чак толкова твърди стрели.

- Разбирам - проточи Джалал със съмнение. - А какво ти каза твоят... братовчед за лъковете?

- Нищо. Той отбеляза това за стрелите просто между другото.

- Естествено - кимна Джалал, а на лицето му се изписа още по-голямо съмнение. - Казал го е просто между другото.

Той огледа набързо различните лъкове по стойката за оръжията. Спря ръка на дълъг изправен лък без почти никаква дъга и погледна през рамо към Шахризад.

Тя му се усмихна.

Без да откъсва поглед от нея, той посегна към много по-малък лък. Краищата на тялото му, там, където тетивата се закачаше в ушите, се извиваха обратно на стрелеца.

Обърнатият лък.

Шахризад продължи да се усмихва, като не позволи да попадне в капана на опита му да

я изкуши с любимото й оръжие.

- Имаш ли някакви предпочитания? - попита той.

- Не, който лък смяташ за най-добър.

Той кимна.

- Мисля, че това ще е най-подходящо за нуждите ни - каза той с многозначителна усмивка, като взе обърнатия лък от стойката и тръгна успоредно на мишените, сложени на петдесет крачки разстояние.

Шахризад го последва, като се мръщеше на необмислената си постъпка да разкрие влечението си към стрелбата с лък.

Стореното - сторено. Но не допускай подобни неща в бъдеще.

Тя се пресегна и нави тежката си черна коса на кок на тила си. Измъкна раменете си от тежката мантия и я подаде на Деспина. Слабият ветрец откъм пустинята охлаждаше голата кожа по ръцете и стомаха й. Удобната й сребриста къса горна дреха беше с квадратно деколте и със съвсем къси ръкави по раменете. Коприненият кобалтовосин пояс беше завързан ниско по хълбоците й, а обшитите му с перли краища се влачеха по земята. Сребристите й чехли вдигаха облачета пясък при всяка нейна крачка.

Шахризад преметна колчана на рамо и Джалал й подаде обърнатия лък.

Покрай стрелбището беше започнала да се събира тълпа любопитни зяпачи. Деспина и раджпутът стояха най-отпред. По лицето на гъркинята все още се четеше безпокойство, а майсторът на меча дори не си даваше труд да прикрие отвращението си.

Шахризад прибра стъпалата си близо едно до друго, измъкна стрела от колчана и се помъчи да я постави на обтегнатата тетива.

Джалал съвсем не изглеждаше убеден от преструването й.

Когато Шахризад опря прореза на стрелата в тетивата, тънкият й ствол се чукна в ръкохватката, тъй като ръката й трепереше в умишлено неумелия захват.

- Така правилно ли е? - попита тя Джалал.

- Не. Не е - изсумтя той. - Но ти го знаеш, нали?

- Разбира се, че не.