Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Ти си арогантна.

- Вие също, господарке Шахризад. Но не смятам, че това е недостатък. Защото как би могъл някой да опита невъзможното, без да е поне малко арогантен?

Шахризад слезе от платформата и се изправи пред Деспина.

Момичето беше с половин глава по-високо и всичко подчертаваше самоувереното й излъчване и чувството, че е сигурна какво е мястото й в света. От умело драпираната й рокля до безупречно подчертаните й линии беше ясно, че Деспина е сила, която трябва да имаш предвид.

Но вниманието на Шахризад беше привлечено най-вече от очите й.

Това бяха наблюдателните очи на ловец.

И бяха огледало на нейните собствени.

Тя ме предупреди, че е шпионин. Защо ме предупреди?

- Искаш ли да ядеш нещо? Или планираш да обявиш гладна стачка? Ако е така, давай, постарай се, защото смятам, че една гладна стачка ще убие едно красиво малко дяволче като теб много преди нашият халиф да го направи.

- Това е най-добрият най-лош комплимент, който някой ми е правил - засмя се кисело Шахризад.

- Моля, няма нужда да ми благодариш.

Деспина се завъртя като вихрушка от бял лен, ароматът на жасмин насищаше въздуха около нея. Шахризад я последва до масата в ъгъла. Подносът върху нея беше отрупан с хляб лаваш, кръгла малка пита козе сирене, увита в листа от плодове, пълен супник и един разполовен нар, чиито зърна блестяха като гранат под топлата светлина, лееща се от терасата. Украсен сребърен чайник с кардамонов чай беше поставен върху слаб огън.

Деспина вдигна капака на супника и започна да приготвя чая, като сложи искрящ захарен кристал на дъното на гравирана стъклена чаша.

Шахризад седна върху възглавниците и посегна за парче лаваш.

Прислужницата следеше Шахризад през притворените си клепачи, докато наливаше чая от високо на тънка струйка.

- Имах предвид точно това, което казах. Наистина се надявам да успеете, господарке, и да спечелите.

Тонът й беше изпълнен с тихо благоразумие.

- Моля те, наричай ме Шахризад.

- Шахризад - усмихна се Деспина.

Шахризад нямаше как да не й се усмихне в отговор.

Бъди много внимателна.

Час по-късно Шахризад се беше изкъпала с помощта на Деспина и се беше облякла в друго сложно съчетание от коприна и плат на шарки. Тънка сребърна диадема, обсипана с перли и дребни сини сапфири, красеше челото й. На врата й беше поставена друга скъпоценна окова, избрана точно по мярка. Тънки диамантени гривни на лявата й китка подрънкваха при всяка нейно движение.

- Позволено ли ми е да излизам? - попита тя, след като Деспина положи последната шарка по черната линия, която очертаваше клепките й.

Деспина кимна.

- Можеш да обикаляш из по-голямата част на двореца, стига да си с раджпута.

- Раджпутът?

В ъгълчетата на очите на Деспина се появиха бръчици от смесица от сух хумор и съжаление.

- Халифът очевидно е толкова влюбен, че те е надарил с член на личната си охрана.

Ръцете на Шахризад се свиха в юмруци.

- Значи е необходимо да ми наложат шпионин и готов екзекутор?

- Повече или по-малко.

Омраза не е точната дума за такъв човек.

- Кой е раджпутът? - изплю Шахризад.

- По едно време беше известен като Бича от Индустан. Той е най-големият майстор на меча в Рей, а сигурно и в цял Хорасан. Напълно отдаден на талвара. В Рей има само още един фехтовач, чиито умения се доближават до неговите, но дори и той никога не е побеждавал раджпута.

Добре, тази информация може да се окаже полезна в бъдеще.

- Кой е вторият най-добър майстор на меча в Рей?

Деспина смръщи вежди.

- Очаквах повече от теб.

- Какво?

- Помислих си, че си се постарала и вече си получила тази информация.

- Прости ми, че съм пропуснала да разнасям наоколо списък с десетте най-добри фехтовачи в Хорасан -отвърна язвително Шахризад.

- Предполагам, че тази информация не е сервирана на тепсия на младо момиче, чийто баща е библиотекар. Такива неща не се пишат по стените, че всеки да може да ги види.

- Моят баща е пазител на древни текстове и е най-умният човек, когото познавам. Той беше везир при предишния халиф - стисна очи Шахризад.

-Чух, че загубил разсъдъка си след смъртта на съпругата си и затова бил понижен. Сега е библиотекар.

Не мога да загубя самообладание. Тя съвсем явно се опитва да ме подмами. Но защо?

Вместо да се поддаде на провокацията, Шахризад отговори с премерено мълчание, за да си възвърне контрола върху ситуацията. Заигра се с тежкото сребро на гърлото й, като презираше тежестта му.