Рене Ахдие - Гневът и Зората

Тя мина и по тази тераса, като се поспираше само за да вдъхне дълбоко аромата.

Деспина я наблюдаваше замислено.

- Какво се опитваш да направиш? - попита я тя със следа от подозрение.

Шахризад засенчи очи с длан и се взря в движещите се фигури по площадката от пясък и камъни под тях.

- Ако ми кажеш какво си си наумила, мога да те заведа там - предложи Деспина.

- Нищо не съм си наумила. Търся нещо.

- Какво търсиш?

- Прислужница, която не задава толкова много въпроси.

Деспина се изкикоти.

Шахризад ускори крачка и бързо се спусна по последните стълби, като се насочи към мястото, където искаше да отиде сред пясъка и камъните.

Раджпутът изсумтя неодобрително, когато се доближиха до входа.

А, значи в крайна сметка не е ням.

- Доста сигурна съм, че не би трябвало да си тук -изпъшка шумно Деспина.

- Ти каза, че мога да ходя където и да е, стига раджпутът да е с мен - припомни й Шахризад.

- Не мисля, че някой е очаквал да дойдеш до арената за тренировки.

Грейналите от любопитство очи на Шахризад пробягаха по морето от мъжки лица, погълнати от изкуството на боя с меч, увлечени в тренировки с копие и усъвършенстващи смъртоносните си умения с подобния на брадва табарзин.

Няма го тук.

- Халифа ли търсиш? - попита настоятелно Деспина.

-He.

Ho предполагам, че вторият най-добър фехтовач в Рей ще трябва да се упражнява по някое време днес... ако иска да задържи титлата си.

А аз трябва да науча каква е слабостта му, за да мога да го унищожа с нея.

- Лъжкиня - захили се Деспина.

- Всъщност дойдох тук, защото исках... - Шахризад се огледа, докато съзря нещо, което й беше добре познато. - Защото исках да се науча да боравя с лък и стрела.

- Какво? - възкликна Деспина.

Шахризад се доближи до стойката с оръжия с престорено безразличие.

Раджпутът вдигна ръце, за да препречи пътя й, а в тъмните му като оникс очи се мерна предупреждение.

Шахризад се стегна, преди да отвърне на войнствения му поглед.

- Ще ме научиш ли как да стрелям? Винаги съм искала да се науча.

Той поклати глава.

Тя се нацупи изкусно.

- Нищо няма да ми се случи. А и така или иначе след утре вече няма да съм твоя грижа. Моля те, изпълни ми тази дребна молба.

- Може би той не се притеснява за теб - отбеляза хапливо Деспина.

Шахризад се опита да мине покрай огромната му предмишница. Той отново й попречи и тя сви устни.

- Трябва ли да си толкова мъчен? - каза тя остро, но тихо.

- Той не се стреми да ти създава затруднения нарочно. Винаги си е такъв - отбеляза един дълбок мъжки глас зад тях.

Деспина и Шахризад се обърнаха и срещнаха развеселения изучаващ поглед на млад мъж с къдрава и буйна коса с цвят на махагон и топло, непринудено изражение.

Раджпутът се закова на място.

-Може би бих могъл да помогна? - предложи новодошлият с усмивка.

Шахризад му се усмихна очарователно.

- Надявам се, че бихте могъл. Аз съм...

- Знам коя сте, господарке. Вече всеки в двореца знае коя сте.

Той намигна на Деспина и в кафявите му очи проблесна пакостлива искрица. Тя отклони поглед, а бузите й поруменяха.

О, той обича да флиртува.

- Значи имате решително предимство пред мен, господарю - каза Шахризад.

- Аз съм Джалал - сведе глава той, а пръстите му докоснаха челото.

- Той е капитан на стражата и син на генерал Ареф ал Хури... Шахрбанът на Рей - поясни Деспина с механичен тон.

- Нека тази титла не те заблуждава, господарке. Не съм толкова важен, дори и баща ми да е генералът с най-висок чин в Хорасан.

- Е, значи споделяме част от този жалък статут, тъй като аз също не съм важна - каза Шахризад.

- Съмнявам се, господарке Шахризад. Силно се съмнявам - усмихна се Джалал, като с това още повече подчерта непринуденото си поведение.

Раджпутът изсумтя отново. Стаената му ярост накара Шахризад да се върне към въпроса от началото на разговора им.

- Дали бихте желали да ме научите как да използвам лък и стрела, капитан Ал Хури? - попита тя.

- Това зависи от няколко неща. Първото е, че може да се лишите от формалностите и да ме наричате просто Джалал. Второто е Халид никога да не открие моето участие в това прегрешение.

Халид? Той го нарича по първо име?

- Мога да изпълня тези условия. С удоволствие. Ако ми върнете жеста и направите за мен същото и по двете линии.

Джалал се приведе заговорнически напред.