Рене Ахдие - Гневът и Зората

Спри! Моля те, Тарик, не го прави. Ако Халид види, че ме гледаш... не разбираш.

Той забелязва всичко.

А ти рискуваш живота си.

- Халид-джан ! - започна султанът на партите с фалшиво приятен глас, като показа белите си като на вълк зъби. - Няма ли да ме представиш на новата си жена?

Докато Салим говореше, шахрбанът седна до него, защитен от обичайната си броня от благоразумие.

Пронизващият поглед на Халид се насочи към Салим. После халифът се усмихна бавно с толкова явна неискреност, че от нея се понесе студ като от леден вихър по планински връх.

- Разбира се, чичо Салим. За мен ще е привилегия да ви представя един на друг - рече Халид и се обърна на другата страна. - Шахризад, това е чичо ми от страна на първия брак на баща ми, Салим Али ел Шариф. Чичо Салим, това е съпругата ми Шахризад.

Салим й се усмихна толкова приятелски, че Шахризад се почувства обезоръжена. Той грееше насреща й, излъчвайки обаяние.

- За мен е удоволствие да ви срещна, господарю мой - усмихна се учтиво Шахризад, сведе глава и докосна чело с пръсти.

- В името на всичко свято, Хали д-джан, тя е като видение - каза Салим. Той гледаше нея, но говореше на Халид, сякаш Шахризад беше просто гоблен, висящ от стената на племенника му. Това я обиди.

- Но видение с очи и уши, господарю - отвърна Шахризад, като продължи да се усмихва.

Халид продължи да гледа напред, но ледът, сковал чертите му, започна да се топи при

отговора й.

Очите на Салим се разшириха и за миг нещо просветна в дълбините от престорена топлота. Той се засмя, а звукът беше очарователен като гласа му. Също толкова пресилен.

- Поразителна и сладкодумна. Каква интересна комбинация! Виждам, че ще ми е нужно много време да те опозная, господарке Шахризад.

- Доста време - съгласи се Шахризад. - Очаквам го с нетърпение, господарю.

Усмивката му потрепна само за миг, но тя нямаше как да сбърка издайническия тик -

дразнеше го.

- Аз също - отвърна той. Всяка дума беше като острие на копие, потопено в подсладена вода.

- Ако нашите изтъкнати гости благоволят - провикна се отново говорителят, - вечерята

е сервирана.

Две редици слуги се спуснаха по двойното стълбище, понесли подноси над главите си, а от тях се виеше пара. Те крачеха в пълен синхрон, стигнаха до подиума и поставиха чинии с храна пред всеки гост - уханен ориз с пресен копър и разполовени зърна бакла, агнешко, сварено в сос от куркума и карамелизиран лук, шишчета с пилешко, печени домати, пресни зеленчуци, поръсени с прясна мента и магданоз, маслини, мариновани в рафинирано масло, хляб лаваш с кръгли пити козе сирене и безброй видове сладко...

Шахризад никога не беше виждала толкова много храна.

Въздухът се изпълни с аромат на подправки и с глъч. Шахризад започна с хляб лаваш и леко тръпчиво сладко от дюли, което бързо й беше станало любимо, откакто дойде в двореца. Докато ядеше, си позволи още веднъж да хвърли бърз поглед из залата. Тарик разговаряше с някакъв по-възрастен благородник от лявата му страна. Когато усети, че Шахризад го гледа, Тарик се обърна и тя отново се принуди да отвърне очи.

Халид си наля чаша вино и се отпусна върху възглавниците, като не докосна храната си.

- Нима нямаш апетит, племеннико? - повдигна учудено вежди Салим. - Сигурно е изчезнал мистериозно. Това би могло да се случи, когато някой има... проблеми.

Халид не обърна внимание на опита на Салим да го подлъже и вместо това отпи още глътка вино.

- Или пък... може би се притесняваш, че храната ти ще се нахвърли срещу теб в отговор на някакви необясними прегрешения? - засмя се Салим на собствената си шега, като намигна на Шахризад.

Омразен човек.

Шахризад се пресегна и си измъкна една маслина от подноса на Халид. Метна я в устата си и я изяде, без да откъсва поглед от Салим.

- Храната му ми изглежда съвсем наред, господарю. Не съм сигурна за какви необясними прегрешения говорите, но гозбите са си в порядък - отвърна Шахризад, като също му намигна. - Бихте ли желали да опитам и вашата храна, чичо?

При тези думи Джалал избухна в лаещ смях и дори шахрбанът се принуди да сведе прошарената си брадичка.

По устните на Халид също пробяга намек за усмивка.

Сред това се чу как някой стовари ненужно силно чашата си на масата.

Моля те, Тарик. Не прави сцени. Не прави нищо.