Рене Ахдие - Гневът и Зората

В средата на това необятно пространство се издигаше подиум с три страни, а по него бяха наредени ниски маси. Прекрасни тъкани и множество възглавници изпълваха подиума с ярки цветове и мекота. По коприната и украсената с фигури дамаска бяха разпилени свежи розови листенца и изсушен жасмин, като изпълваха въздуха със сладко опиващо ухание, което мамеше всеки, който минеше наблизо.

Гостите се разхождаха наоколо и очакваха пристигането им.

Тарик.

Страхът отново я сграбчи.

Усещаше, че Халид я гледа. Той стисна ръката й, като с този прост жест й предложи внимателната си подкрепа.

Шахризад го погледна с трепереща усмивка.

- Ако нашите изтъкнати гости благоволят... - отекна звучен глас над тях.

Всички глави в залата се извърнаха към тях.

- Халифът на Хорасан Халид ибн ал Рашид... и неговата съпруга, владетелката на Хорасан, Шахризад ал Хайзуран.

Всички погледи се насочиха към тях, гостите се сбутаха и започнаха да се надигат на пръсти, за да видят по-добре. С периферното си зрение тя видя как две сребристи очи се взряха в лицето й, плъзнаха се по великолепната й фигура... и се върнаха отново към ръката й, все още преплетена в стабилната и топла хватка на Халид.

После сребристите очи изчезнаха в тълпата.

Зад тях остана само паниката.

Моля те. Не тук. Не прави нищо. Не казвай нищо.

За миг тя си спомни сблъсъка на пазара преди няколко седмици.

Пияните мъже с най-различните им оръжия...

И загърнатия в плаща си халиф със смъртоносния си шамшир.

Ако заплашиш Халид, той ще те убие, Тарик. Ще те убие, без дори да се замисли.

Халид се покачи на подиума и зае мястото си в централната редица маси. Шахризад пусна ръката му и седна от дясната му страна, а истинска буря от мисли замъгляваше ума й.

Не мога да потърся Тарик. Нищо не мога да направя. Само ще стане още по-зле.

Какво ли може да е планирал?

- Това място свободно ли е? - усмихна се Джалал на Шахризад.

Тя вдигна глава и примигна.

- Зависи. За теб ли е?

Той седна до нея.

- Не ти дадох раз...

- Добър вечер, сайиди - поздрави Джалал високо.

Шахризад смръщи нос насреща му.

- Не прави така, господарке. Направо си съсипваш лицето - подразни я той.

- Добър вечер, Джалал. А аз не съм съгласен-отвърна Халид полугласно.

Джалал се засмя сърдечно.

- Извинявам се тогава. Ако ми позволите да отбележа със задоволство, сайиди - вярвам, че в момента всеки мъж тук променя разбиранията си за красотата.

Деспина беше права. Той е ненадминат във флирта.

- Престани - изчерви се Шахризад, като гледаше арогантната осанка на Джалал.

- Виж, това... не съсипва нищо - каза Джалал.

- Най-после сме съгласни в нещо - рече Халид на Джалал, но очите му не се откъсваха от Шахризад.

Джалал се облегна на възглавниците с доволна усмивка и скръсти ръце на корема си.

- Ако нашите изтъкнати гости благоволят... - разнесе се отново гласът на говорителя.

Всички глави отново се обърнаха към двойното стълбище.

- Султанът на партите, Салим Али ел Шариф.

Джалал се надигна на крака, като ругаеше през зъби, а Шахризад се опря с ръце на подиума, за да го последва.

Но Халид незабавно протегна ръка и я спря.

Шахризад го погледна в очите, той поклати глава съвсем леко, а ъгълчетата на очите му се присвиха. Палецът му се плъзна по обратната страна на предмишницата й и възелът в стомаха й се затегна. После халифът я пусна, а чертите му отново станаха безизразни.

Морето от лица пред тях се раздели и Шахризад видя за пръв път човека, пожелал да властва над Халид с обвинения, че не е законен наследник. Чичото, отнесъл се към майката на Халид с такова презрение.

Султанът, който би направил всичко, за да получи шанс да се сдобие с халифата.

Салим Али ел Шариф беше привлекателен мъж със силна челюст, приятно сивееща коса и педантично оформени мустаци. Беше слаб, наглед в добро здраве, с измамно топли тъмнокафяви очи. Черната му като въглен мантия беше с богато избродирана яка и ръб, а ятаганът на хълбока му беше с ефес от масивно злато и изумруд с големината на детски юмрук, вграден в основата на ръкохватката.

Той закрачи към подиума с увереността на човек без никакви грижи и седна на

празното място до Халид.

След пристигането на Халид останалите гости започнаха да се настаняват край масите. Шахризад най-после посмя да огледа набързо залата и с мъка видя, че Тарик е доста близо, където със сигурност би могъл да ги чуе. Погледите им се срещнаха и красивото му лице се отпусна с опасна фамилиарност, сякаш потъна в спомена за откраднатите прегръдки, и Шахризад веднага отклони очи.