Рене Ахдие - Гневът и Зората

Салим се усмихна на Шахризад.

- Наистина си сладкодумна, господарке Шахризад. Бих попитал къде си я открил, Халид- джан, но...

Дясната ръка на Халид се сви в юмрук, а Шахризад потисна желанието си да забие вилица в окото на Салим.

- Защо сте любопитен къде ме е открил, господарю? И вие ли си търсите жена? - попита

безгрижно Шахризад.

Кафявите очи на Салим проблеснаха.

- Вероятно трябва да потърся. Имате ли роднини, господарке? Може би сестра?

Той знае, че имам сестра. Нима той заплашва семейството ми?

Шахризад наклони глава на една страна, като задуши пламъчето на тревогата.

- Имам сестра, господарю.

Салим се подпря с лакът на масата и се загледа в Шахризад развеселено, но и някак хищно.

Цялото внимание на Халид беше насочено към султана на партите, а един жилав мускул играеше по предмишницата му. Ръката му помръдна към Шахризад.

Разговорите около тях бяха стихнали, хората усещаха трупащото се във въздуха напрежение.

- Не съм достатъчно опасен за твоя вкус, така ли, Шахризад? - попита Салим с хладен и замислен тон. -Може би съм бил твърде милостив с жените в миналото ми? Може съм имал твърде голямо желание да ги оставя да живеят ?

Няколко души наоколо си поеха рязко дъх и звукът се понесе из залата като слух, предаващ се по площада. Джалал издиша стаено и изруга приглушено, с което си спечели предупредителен поглед от баща си.

Шахризад преглътна яростта си и се усмихна ясно като слънцето.

- Не, чичо Салим. Вие сте просто твърде стар.

Залата остана притихнала като гробница.

И тогава огромният мъж с покритите с пръстени ръце започна да се смее, а намазаните му мустаци се разтресоха. Последва го благородникът, пристигнал с коня на черно-бели ивици. Скоро към смеха се присъединиха и други, докато цялото помещение гръмна във взрив от веселие.

Грубият смях на Салим се издигна над останалите. Само онези най-близко до него забелязаха отровния поглед, който хвърли на младата съпруга на халифа на Хорасан. Само онези, които го познаваха добре, разбраха, че е вбесен до краен предел от последните събития.

А само онези, които наблюдаваха много внимателно, видяха как халифът на Хорасан се облегна на възглавниците и започна да си играе с гривните по ръката на жена си.

Момчето със сребристите очи беше един от тях.

ТАНЦ НА БАЛКОН

Вечерята вече беше към края си и в ъгъла край подиума се събраха музиканти. Мъж с дълга брада прокара лъка по струните на своя каманче и започна да проверява дали е добре настроен, като от време на време затягаше ключовете от слонова кост, докато млада жена просвири флейтата си ней. Възрастен мъж опря основата на своя томбак на хълбока си и удари по опънатата кожа на инструмента. Ритъмът беше бавен, но ставаше все по- бърз, докато накрая установи темпото. Към него се присъедини приличният на цимбал сантур, а накрая и четиримата музиканти потънаха в изпълнението си. Сякаш живееха за ритъма.

Тогава от другата страна на подиума се появи младо момиче.

Около масите се надигна приглушено мърморене, прекъснато от невярващи въздишки.

Джалал изсумтя. Халид отмести поглед.

Това беше най-красивото момиче, което Шахризад някога беше виждала.

Носеше прилепнало горнище от огненочервена коприна, което оставяше много малка част от формите й на въображението, и в подходяща свободна пола със сложна бродерия по ръба. Косата й падаше чак под кръста в махагонови къдрици, а под светлината на факлите сякаш припламваха и кестеняви кичури. Лицето й можеше да накара и художник да коленичи от възхита - високи скули, безупречна кожа, извити като дъги вежди, а над неприлично големите й очи пърхаха черни мигли.

Разбира се, момичето започна да танцува.

Тя се движеше като змия, виеше се по черно-белите камъни в унисон с все по-силната музика. Извивките на тялото й сякаш бяха вдъхновени от самата луна. Ръцете и хълбоците й умоляваха... опиваха. Тя се поклащаше и се олюляваше сякаш не беше от този свят.

Съвсем не беше честно.

Момичето се придвижи хипнотично към средата на масите, Шахризад осъзна какво ще последва и се стегна.

Тя... танцува за Халид.

Беше съвсем явно. Момичето не отделяше поглед от халифа на Хорасан, а в черните й зеници личеше забранена лъст. С всяка бавна извивка гъстата й коса се увиваше около раменете, а скъпоценните камъни по стомаха й блестяха диво и невъздържано.