Рене Ахдие - Гневът и Зората

Шахризад очакваше Ясмин да каже всичко друго, но не и това. Беше очаквала момичето да я заплашва или да я въвлече в дребнави заяждания, но подобно признание доказваше, че тя не е просто разглезена принцеса, на която бяха отказали онова, което сърцето й желае.

Тя всъщност е загрижена за него.

Дори и при положение че той я беше посрещнал със същата ледена студенина, както посрещна и баща й.

Странно чувство на съжаление започна да измества раздразнението на Шахризад.

- Ти разбираш Халид? - разсмя се Шахризад в опит да прикрие нарастващото си безпокойство. - Просвети ме, моля те, ако е така. Ще съм ти много благодарна.

Ясмин се усмихна с почти превзето съчувствие.

- Това вече зависи. Зависи колко искаш да помогнеш на врага си, Шахризад.

- Уви, най-големият ти пропуск за вечерта е, че аз не виждам враг в тази зала, принцесо

на партите -измъкна се Шахризад и сведе чело в отсечен поклон. -А сега, ако ме извиниш...

- А какво виждаш тогава? - продължи Ясмин, като препречи пътя на Шахризад, а в тъмните й очи проблясваше веселие.

- Виждам един красив манипулатор, който умело оплита думите.

Ясмин кимна, а полуусмивката й се стопи в мързелива гримаса.

- Сигурно е все едно да стоиш пред огледало.

Бърза е. И безстрашна.

- Какво щастие - усмихна се в отговор Шахризад. -Всички трябва да имаме голям късмет, за да имаме отражение като твоето.

Ясмин се засмя, като за пръв път това звучеше искрено.

- Що за срамота, Шахризад ал Хайзуран. Част от мен си мисли, че бих могла да те харесам, ако двете се срещнем под различно небе и по друго време.

- Изненадващо, но съм склонна да се съглася, Ясмин ел Шариф.

Шахризад се поклони дълбоко и докосна чело с пръсти в изящен жест. После се обърна на пети да заобиколи колоната...

И направо се блъсна в широките гърди на някакъв мъж.

Тя се препъна и едва не падна на пода, но една стабилна ръка я улови и й спести унижението.

Шахризад вдигна глава, за да види спасителя си, и се озова срещу познати очи с цвета на сребро и пепел, които я гледаха неотклонно и светеха.

Нямаше такава любов.

Тарик. Не. Не можеш...

Тя се опита да освободи ръката си, но той притисна нещо в дланта й.

Късче пергамент.

Шахризад го стисна в шепа и се дръпна.

- Благодаря - каза тя.

- За вас винаги, господарке - усмихна се той учтиво.

Притеснена, че другите биха могли да видят странната сцена, Шахризад отстъпи и приглади тъканта на наметалото си, като стисна парченцето пергамент под палеца си.

- Мисля, че не сме се срещали - каза тя небрежно, макар че сърцето й направо щеше да изскочи от гърдите от притеснение.

Той поклати глава и се включи в театъра.

- Аз съм Тарик Имран ал Зияд от Талекан, господарке - представи се той, като се поклони и докосна чело.

Раджпутът изникна от сенките зад Тарик, като се мръщеше на внушителната височина на младия благородник.

- За пръв път ли сте в Рей? - продължи тя, твърдо решена да изглежда спокойна.

- Не, господарке. Преди време имах роднини в града.

- Имали сте?

Тарик се усмихна с непринуден чар, макар че очите му продължаваха да издават дълбочината на чувствата му.

- Да. Но се надявам, че това скоро ще се промени -каза той и снижи глас. - Когато се оженя.

Намекът зад думите му беше ясен. Тя усети топлината в очите му и за момент си позволи да го погледне истински. Да се взре в перфектните черти на безразсъдното момче, в което се влюби, и да си спомни...

Слабичкото момиче, чиито очи следяха всяко негово движение.

И високото момче, което я следваше с всичките си сетива.

- Шахризад.

При звука на гласа на Халид Тарик направи крачка напред, сякаш да я защити. Лешниковите очи на Шахризад проблеснаха предупредително, като потисна внезапен остър пристъп на страх.

Халид ще види всичко. Защото Тарик не може да крие такива неща.

Халид отиде до нея, като едва погледна Тарик.

- Шахризад - повтори той.

-Да?

- Търсих те - каза Халид с равен тон.

Шахризад се обърна към него, като дори не си направи труда да прикрие гнева си.

- Хиляди извинения, сайиди. Говорех с Ясмин и съм забравила кое е наистина важно.

Това не беше извинение, а внимателно прицелен удар.

Халид го понесе, без да трепне, а кехлибарените му очи останаха студени.

- Разбирам.

Така ли?

Шахризад удържа на погледа му, а в главата й цареше пълна бъркотия от мисли и емоции.