Рене Ахдие - Гневът и Зората

Не!

Шахризад чу някакъв звук от стаята си.

Сърцето й замря. Тя притисна длан до устните на Тарик и го бутна в сенките. После закрачи към стаята и въздъхна от облекчение, когато не видя никой вътре.

Когато Шахризад се върна, Тарик се облягаше на стената.

- Очакваш ли някого? - попита той хладно.

- Трябва да си вървиш.

- Защо? - този път в тона му се долови предупредителна нотка.

- Тарик, моля те.

Очите му се присвиха до сребристи цепки.

- Той ще дойде ли да те види тази вечер?

- Трябва да си вървиш. Веднага - настоя Шахризад и го дръпна за китката, но той не се помръдна от стената.

- Хубаво. Нека дойде. Това ще реши проблема веднъж завинаги.

- Да не би да искаш да умреш? - проплака тя от отчаяние.

Тарик се изсмя с безумна арогантност.

- Момчето халиф ли ще ме убие? Тази стара камила?

- Ти си глупак! Той ще те разкъса!

- Сигурна ли си? Не смяташ ли, че ще отиде при майка си и ще ревне, та тя да го направи вместо него?

Шахризад едва си пое въздух. Преди да успее да се спре, вече беше подхванала яростна шепнеща тирада.

- Ти не знаеш нищо за него и твоето невежество ще бъде и твой провал. Изчезвай оттук, Тарик, защото, ако Халид влезе през вратата, ще те накълца на парцали, преди да си успял да си отвориш устата, а това ще ме съсипе. Неизразимо много. И вечност няма да ми стигне да се възстановя. Ако ме обичаш, не ме принуждавай да ставам свидетел на подобно нещо.

Думите се лееха от устата й, а Шахризад стискаше ридата на Тарик. Лицето й излъчваше огромно притеснение.

Първият шок на Тарик се стопи при вида на болката й.

- Шази... съжалявам.

- Не съжалявай... просто си върви.

Тарик се отдели бавно от стената. После се обърна рязко, сграбчи Шахризад за кръста, притисна я до камъните и прокара длани по ръцете й.

- Обичам те, Шахризад ал Хайзуран. Няма нещо, което не бих направил за теб. Няма нещо, което не бих обмислил, за да си в безопасност. И светът трябва да се страхува от мен, ако застане между нас.

- Аз... и аз те обичам, Тарик.

Той се усмихна. После без предупреждение притисна устните си в нейните. Шахризад буквално зяпна от изненада, а Тарик я целуна още по-дълбоко и повдигна брадичката й, като я галеше нежно с палец.

Шахризад отвърна, без да мисли. Устните й се впиха в неговите, както толкова пъти преди. Но защо сега това й се струваше нередно? Къде беше онази тръпка, която я оставяше без дъх и сякаш я караше да лети? Къде остана страстта, която замъгляваше съзнанието й?

Къде беше усещането за пропадане?

Тук е. Знам, че е тук. Мога да го върна.

Трябва да го върна.

ОБЯСНЕНИЯ И РАЗБИРАНЕ

Един ден, прекаран в лов заради спорта, би трябвало да е наистина интересен.

Тарик крачеше по поредния безкраен коридор, придружаван от охранител. Докато вървеше, оглеждаше великолепието на двореца в Рей. Стените и сводестите тавани бяха полирани до блясък, а всеки портал беше украсен по средата със златно слънце, колони и арки от син ахат.

Беше красиво, в това нямаше никакво съмнение. Макар и малко студено и натрапчиво.

Скоро Тарик се присъедини към група благородници, които щяха да участват в днешния ловен излет. В интерес на истината той беше доволен, че това ще го разсее и ще му даде възможност да прекара известно време в компанията на целта му. Снощната среща с Шахризад го беше притеснила много.

За нея не беше типично да е толкова предпазлива и отдръпната. Не й беше присъщо и да е толкова загрижена за безопасността. Обикновено тя първа се впускаше в приключенията и нехаеше за последствията.

Когато бяха по-малки, Шахризад беше пожелала да се научи да се катери по дървета. Това й омръзна много бързо и беше настояла да се изкачат по стените на Талекан. Той и Рахим я умоляваха да престане с тези глупости, но това само я насърчи повече. Един следобед я наблюдаваше как се катери, а черната й коса се вееше разбъркана. Забеляза как късче хоросан се отронва край крака й в облаче бял прах. В същия миг осъзна, че тухлата се клати и може да поддаде. Той закрещя да я предупреди, но вече беше твърде късно. Чу как Шива изпищя зад него, когато Шахризад падна. Сърцето му направо изскочи от гърдите, когато видя дребното й телце да полита към пясъка. Тарик стигна до нея първи, притисна я до себе си и я молеше да заговори. Пак той започна да ругае невъздържано, когато тя му се изсмя и каза, че нищо й няма, само малко я боли главата.

Това беше денят, в който за пръв път й каза, че я обича.