Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Така беше, господарю. А вие?

- О, много приятна вечер - кимна той. - Дъщеря ми каза, че си е поговорила много хубаво с вас и беше доволна, че сте се запознали.

- И аз се радвах на разговора с Ясмин, господарю. Беше... много просветляващ.

- Да, тя използва същата дума, господарке.

- Според мен това е напълно уместно, като се има предвид за какво говорихме.

- Сладкодумна като усойница - засмя се султанът. -Кажете ми, господарке, пропускате

ли и една възможност да се впуснете в атака?

Шахризад се усмихна, едновременно изящно и хапливо.

- Опасявам се, че това няма да е много мъдро от моя страна, господарю. Особено в бърлога на змии.

Султанът поклати глава, твърде развеселен, за да е искрен.

- Трябва да ни посетите в Партия, тъй като нашите змии имат по-малко възможности да се нахвърлят. Ясмин и аз настояваме. Следващия път, когато Халид идва в Амарда, вие трябва да се присъедините към него, за да ви върнем гостоприемството.

- За мен ще е чест, господарю - отвърна Шахризад, като сведе глава и докосна чело с пръсти.

Султанът се обърна към момчето халиф с обезпокоителен блясък в очите.

- Наистина тя е цяло съкровище, племеннико. Внимавай и я пази - каза той уж загрижено, но само глупак би пропуснал стаената във всяка от думите заплаха.

Но слабото момче халиф не каза нищо и не направи нищо, макар че Тарик искаше да скочи срещу копелето от Партия с юмруци и с брадва.

Тихите мъже били най-мъдрите?

Тарик кипеше отвътре и скръсти ръце пред гърдите си.

Момчето халиф отиде до Шахризад. Спря на една ръка пред нея и отново не отрони и звук. Гледаше я замислено и мълчаливо със странните си оранжево-златисти очи. След миг се усмихна, а Шахризад кимна веднъж, почти недоловимо.

Празнината в гърдите на Тарик стана още по-дълбока.

Между Шахризад и момчето халиф имаше разбиране, което не изискваше думи.

Момчето халиф се поклони ниско на съпругата си, сложил ръка на челото си. Изправи се, сложи ръка на сърцето си и се отдалечи. Групата го последва и мъжете изказваха уважението си към Шахризад, като минаваха край нея. Когато Тарик се спря пред нея, тя отклони поглед, бузите й порозовяха, а ръцете й стиснаха в юмруци диплите на сребристото наметало.

В този момент Тарик си припомни думите на чичо си от първата нощ, в която той и Рахим пристигнаха в Рей, покрити с прах и изтощени от тежкото двудневно пътуване.

Из града гъмжат какви ли не слухове. Примерно, че халифът е влюбен в новата си булка.

Тарик ускори крачка и групата се събра в предната част на градина с много тераси, пълна с цъфнали дървета и най-различни пъстри пойни птици.

Момчето халиф хвърляше чести погледи пред рамо към двореца, докато се спускаха от тераса на тераса.

Накрая капитан Ал Хури не се сдържа.

- Сайиди, явно сте забравили нещо много ценно в голямото преддверие - каза той с необикновено напрегнат глас.

Момчето халиф изгледа братовчед си с присвити очи.

- Може би трябва да отидете да видите какво става и да се присъедините към нас по- късно за лова -продължи той, а отвратителната му усмивка стана дори още по-широка.

Момчето халиф отново погледна през рамо. После се обърна с безупречна елегантност и мина през хората, като мърмореше извинения.

Тарик знаеше без никакво съмнение, че той отива при Шахризад. Останалите благородници мислеха същото. Халифът едва се скри от погледа им и избухна шумен разговор. По-невъздържаните започнаха да се обзалагат колко време ще мине, преди Хорасан да се сдобие с нов наследник на престола.

Султанът на партите ги слушаше внимателно, но в очите му се четеше пренебрежение.

Тарик се усмихна, макар че го заливаха вълни на ярост и мъка. След малко обаче вече не можеше да се сдържа и се обърна на пети.

- Къде отиваш? - попита капитан Ал Хури.

- Забравих си манкалата в стаята - измисли бързо оправдание Тарик.

- Смятам, че ще ти намерим подходяща.

Тарик поклати глава с извинителна усмивка.

- Зорая е доста темпераментна птица и е създание с твърди навици. Кажете ми къде да ви намеря, а охраната ще ми покаже пътя.

Погледът на капитан Ал Хури се впи в лицето на Тарик.

- Конете ще бъдат оседлани и ще чакат през конюшните на двореца.

Тарик кимна и тръгна към един от стражите встрани.

- Тарик Имран ал Зияд?

- Да, капитан Ал Хури.

- Нима тази манкала е толкова важна?

Тарик се усмихна, а сребристите му очи просветнаха.

- Важна е, ако възнамерявам да спечеля.