Рене Ахдие - Гневът и Зората

Джоонам. И преди я беше наричал така. „Замен си всичко .“

Както и в нощта, когато тя му беше разказала приказката за Тала и Мехрдад. Защо това обръщение звучеше толкова истинско?

- Аз... - започна тя и прехапа долната си устна в опит да спре треперенето. Да прекъсне потока от думи, който искаше да се излее.

Жадуваше да признае копнежа на непостоянното си сърце.

- Прости ми, хиляди пъти ми прости, че те нараних - каза той, като се приведе и я целуна меко по челото.

Загубила съм си ума по него. Вече не мога да не обръщам внимание.

Шахризад затвори очи, предаде се и плъзна ръце по гърдите му. После се пресегна и прегърна сандаловото дърво и слънцето. Халид уви ръце около нея и двамата стояха под купола на голямото преддверие, а неразгадаемите писмена на любовните поеми бяха тихите им свидетели.

Празнината в гърдите му не представляваше нищо.

С радост би я изпитал отново, ако това означаваше никога повече да не вижда онази сцена.

Когато Тарик навлезе във вестибюла, водещ към голямото преддверие, си помисли, че е объркал мястото. Беше толкова тихо. Шахризад не можеше да бъде тук.

Но когато свърна зад ъгъла, видя причината за тази тишина.

Гледката го закова на място като кама, разсичаща въздуха.

Момчето халиф държеше Шахризад в прегръдката си. Целуваше я нежно по челото.

А Шахризад се отпускаше в обятията му.

Тарик гледаше как пръстите й обхванаха гърба на момчето халиф и се опря в тялото му, като притисна буза към гърдите му, както уморен пътешественик се опира в ствола на дърво.

Най-лошото от всичко, онова, което сякаш отне дъха от тялото на Тарик, беше уязвимият израз на мир по лицето й.

Сякаш това, което правеше, беше правилно. Сякаш не искаше нищо повече.

Шахризад беше влюбена в убиеца на Шива.

Стражът зад него умишлено тропна малко по-силно, за да вдигне шум. Очевидно не го беше грижа дали ще научи какви са последствията от тайното наблюдаване на халифа на Хорасан.

От далечните сенки вдясно от Тарик се показа огромният охранител на Шахризад, като държеше сребристо острие и гледаше със зловещо обещание.

Но нещото, което наистина накара Тарик да замре, беше реакцията на момчето халиф.

Нали уж беше като стара камила.

При първия звук на неочаквана опасност той дръпна Шахризад зад себе си. Застана пред нея като щит, заел заплашителна поза, подсилена от металическото стържене на шамшира му. Стискаше го стабилно в дясната си ръка, насочил върха му към пода.

В позиция за атака.

Обикновено безизразното лице на момчето халиф се беше опънало и стегнало, а по челюстта му пробягваха вълничките на едва удържана ярост. Очите му горяха като разтопена скала, вбесени и решителни.

Шахризад сграбчи момчето халиф за рамото.

- Халид! - проплака тя. - Какво правиш?

Той не трепна.

Сега Тарик разбра молбата на Шахризад от миналата нощ.

Това не беше отегчен и лишен от страст владетел, който оставя съпругата си да води неговите битки.

Определено беше нещо повече.

Нещо, за което на Тарик му трябваше време да помисли.

И време... да изтръгне сърцето му.

Тарик се усмихна и прокара пръсти през косата си.

- Срещата за лова не е ли тук? - попита той.

Халид изгледа сина на Насир ал Зияд с нарастващо раздразнение.

Обяснението на момчето за нахълтването му в голямото преддверие беше абсурдно. Тази глупост почти му струва живота.

При нормални обстоятелства Халид не би реагирал по този начин, но Салим Али ел Шариф беше в Рей. Тъкмо тази сутрин стоеше в откритата галерия на двореца на Халид и отправяше завоалирани заплахи към Шахризад. Халид очакваше нещо подобно, но това не означаваше, че го понесе лесно.

Никак не беше мъдро да пренебрегнеш каквато и да било заплаха от султана на партите, колкото и непоследователна да беше.

Халид не знаеше кое беше това глупаво момче или накъде клонят пристрастията му. Вчера подобни неща не изискваха незабавното им установяване. Вчера момчето беше просто дребно неудобство. Единствената причина, по която въобще привлече вниманието на Халид, беше начинът, по който гледаше Шахризад днес. Това не беше погледът, с който повечето мъже оценяваха една красива жена. Повечето мъже ценяха красотата, като слагаха ударението върху формата.

Повечето от гостите на Халид осъзнаваха това поведение. Онези, които не постъпваха така, изпъкваха, но това бяха хора с явна репутация - с осъдителен морал и лъстиви очи, които не пропускаха случай да се нахвърлят върху всяка жена, която попадне пред очите им.