Рене Ахдие - Гневът и Зората

Защо не иска да му каже?

Деспина се изправи и се обърна, очевидно раздразнена от нещо.

- Дрехата е може би в моята стая за закърпване. Ела с мен.

Двете момичета оставиха куповете коприна и отидоха в спалнята на Шахризад. Спряха се пред една врата от полирано дърво до входа. Деспина я бутна и тръгнаха по тесен коридор, който ги изведе до друга стая, затворена с врата със сребърна дръжка.

Шахризад никога не беше идвала в стаята на Деспина преди, въпреки че беше толкова близо до нейната. Стаята беше малка и спретната. В единия край бяха наредени възглавници, а в другия седеше ниска масичка. Гардеробът в ъгъла беше изработен от същото дърво с цвят на мед като масичката, а из цялото помещение се носеше леко цветно ухание на жасмин.

Деспина отиде до гардероба, отвори едното крило и започна да търси.

Погледът на Шахризад пробяга покрай някакъв дървен сандък и тя забеляза нещо окачено на стената, увито във вързоп, завързан с конопено въженце.

Това беше килимчето, подарено й от Муса Сарагоса.

- Това защо е тук? - кимна Шахризад към вързопа.

Деспина се озърна през рамо и въздъхна.

- Все щях да те питам дали мога да го изхвърля.

- То е подарък!

- Това е старо и протрито килимче и сигурно ще събере разни вредители. Не искам нещо такова сред облеклата ти.

Шахризад завъртя очи от досада.

- Дай ми го.

Деспина сви рамене и й подаде вързопа.

- Не мога да разбера защо някой ще дари съпругата на халифа на Хорасан с малко, опърпано килимче.

Шахризад пое вързопа с две ръце, като си спомни деня, в който Муса ефенди беше дошъл в двореца.

„ Това е много специално килимче. Ако се загубиш, то ще ти помогне да намериш пътя. "

- Не мисля, че е просто парцал.

- А какво е тогава?

- Може да е карта или нещо такова - замисли се Шахризад.

- Ако е карта, значи е стара, вече не е вярна и следователно е безполезна.

Шахризад се обърна, излезе от стаята на Деспина и мина по тесния коридор до своите покои. Тя коленичи на пода и остави вързопа пред себе си. После започна да дърпа възела на конопеното въженце по средата. Когато опитите й не дадоха никакъв резултат, тя се сети защо любопитството й не получи отговор още при получаването на подаръка.

- Този възел е сякаш от ада - изсумтя Шахризад, докато Деспина надничаше през

рамото й.

- Дай да опитам- предложи прислужницата й, приклекна край нея и започна да дърпа краищата на въженцето. Не успя да се справи с възела, затова вдигна вързопа и огледа въженцето. После извади една сребърна игла от сплетената си високо коса. По рамото й плисна водопад от златистоорехови къдрици, а Деспина започна да ръчка с иглата във възела.

- Ти няма да ме победиш, адско възелче такова -прошепна тя, като присвиваше сините си очи срещу въжето.

Секунди по-късно възелът поддаде и двете момичета се развикаха тържествуващо.

Шахризад разви килимчето и го опъна на пода.

Наистина беше много износено и протрито, както и изглеждаше. Цветът му беше ръждив, с тъмносиня ивица по края, а в средата като медальон се виждаше черно-бяла спирала. Почти всички пискюлчета се бяха изпокъсали. Малкото останали бяха мръсни и пожълтели от старост, но все още се държаха с някаква незнайна надежда. В два от ъглите имаше дупки, които приличаха на белези от изгаряне.

Шахризад прокара длани по килимчето и усети странно трептене в гърдите си. Веднага се дръпна разтревожена.

- Какво има? - попита Деспина.

Усещането изчезна.

Шахризад огледа ръцете си и потри връхчетата на пръстите си с палец.

- Всичко е наред.

Двете момичета се изправиха, за да огледат килимчето.

- Ами... доста е грозно - рече Деспина.

Шахризад се засмя.

- Мога ли да го изхвърля, моля? - настоя Деспина.

- Помислих си, че може да е карта. Муса ефенди ми каза, че ще ми помогне да открия пътя - отвърна Шахризад и сбърчи чело.

- Имаш предвид мага от Огнения храм?

- Такъв ли е Муса ефенди?

Деспина сви устни и се загледа настрани.

- А, това не биваше да ми го казваш - усмихна се самодоволно Шахризад. - Така ли?

Деспина я загледа мълчаливо.

- Интересно - продължи Шахризад. - Макар че не съм изненадана. Джалал ми прилича на разговорлив тип. Чудя се какво ли казва в моменти на...

- Шахризад!

Шахризад се засмя и избегна заплашителното замахване на Деспина. Босите й пети докоснаха килимчето и странното чувство се появи отново. Силно притеснена, тя коленичи пред килимчето и сложи длан върху него.