Рене Ахдие - Гневът и Зората

Тарик.

- Съжалявам - отвърна рязко Тарик, като отметна назад качулката на прашната си бяла рида. - Не съм в настроение за твоите игрички.

- Игрички? Войната не е игра, приятелю. Игрите са за малки деца и за старци като мен. Войната е пагубната наслада на младите мъже.

- Престани с тези игри на думи, Омар. Не издържам да...

- Искаш ли вместо това да видиш знамето си? - намигна му Омар. - Много е...

- Моля те! - викна Тарик, думите сякаш отекнаха в пустинното небе и го изпълниха с разочарование и неспирна болка.

Зорките очи на Омар се взряха в натъженото лице на Тарик.

- Какво се е случило, докато си бил в Рей, приятелю?

Тарик пусна Зорая към облаците и се облегна на коритото за водопой.

- Кажи ми какво те притеснява толкова? - настоя Омар внимателно.

- Аз... аз трябва да измъкна Шази оттам. Да я отведа далеч от онова място. Далеч от чудовището.

- Притеснен си за безопасността й - кимна бавно Омар. - Защо се върна тогава?

Загрижеността му си личеше в прямите му въпроси.

Тарик се присви, неспособен да отговори.

- Нима не можеш да ми кажеш какво се е случило, приятелю?

Тарик се взря в линия на залеза на хоризонта. Топлата следа на слънцето мержелееше по края и потъваше в сини сенки, които на свой ред преминаваха в черно.

- Подозирах, че сигурно го е грижа за нея. В крайна сметка той я остави да живее, докато толкова много други... - започна Тарик, а сребристите му очи охладняха при мисълта за съдбата на другите съпруги на халифа. - Но не очаквах това.

- Разбирам - кимна Омар и се почеса по брадата.

- Какво? Какво разбираш? - обърна се Тарик към шейха на бедуините.

- Ти смяташ, че младият халиф... - рече Омар и вдигна сбръчканата си ръка към рамото на Тарик.-Мислиш, че е влюбен в твоята Шахризад.

Тарик се вторачи в грубия лен на ръкава на Омар.

- Какво те кара да мислиш така? - продължи Омар със същия внимателен тон.

- Начинът... начинът, по който я гледа - прошепна Тарик. - Това е единственият момент, в който започвам да го разбирам.

Омар го стисна за рамото.

- Може би така е по-добре. Чувал съм, че младият халиф е живял живот с огромна загуба. Ако Шахризад може да...

- Няма да оставя Шази в ръцете на безумен убиец!

Омар премигна бавно. Тежките му набръчкани клепачи се надигнаха и се спуснаха отсечено.

- Тарик, защо правиш това? Защо водиш тази битка?

- Защото я обичам - отвърна Тарик, без да се колебае.

- Но... защо я обичаш?

- Що за смешен въпрос е това.

- Не е смешен въпрос. Много прост въпрос е. Трудността се крие в отговора му. Защо я обичаш?

- Защото... - понечи да отвърне Тарик и потри врата си. - Защото всичките ми най- хубави спомени са свързани с нея. Страдах заедно с нея. И... заедно се смеехме и без причина.

Омар свали ръката си от рамото на Тарик.

- Споделената история не ти дава право на бъдещето, приятелю.

- Как мога да очаквам да разбереш? - въздъхна Тарик. - Никой дори не се е и опитвал да ти отнеме Айша. Никой...

- Не се налага да загубя жена си, за да разбера какво означава загубата, Тарик. И детето със счупена играчка разбира какво е това.

В гърдите на Тарик се натрупа гняв, сякаш се сви като готова да нападне змия.

- Оприличаваш страданията ми с тези на едно дете?

Омар поклати глава с развеселена усмивка.

- Загубата си е загуба. А урокът е винаги един и същ.

- Не съм в настроение да слушам уроци.

- Нито пък аз - засмя се Омар. - Затова ще ти разкажа една история.

- Моля те, недей да...

- В една ясна нощ преди много години гледах как хиляди звезди паднаха от небето. Бях само малко момче, но имах много любопитно сърце, затова реших да ги проследя в пустинята, далеч отвъд хоризонта. Разбираш ли, искаш да узная къде отиват звездите, когато паднат. Бягах и бягах, докато вече не можех да тичам. И пак не можех да видя къде отиват звездите.

- Твоята история е урок, Омар - прекъсна го Тарик с равен тон. - Не съм чак толкова глупав.

Омар се усмихна.

- Казвал ли съм ти някога, че и до ден днешен все още се боря с желанието да преследвам падащите звезди?

- Много добре го разбирам, тъй като и аз в момента се боря с желанието си да побягна оттук.

Омар отметна глава назад и се разсмя.

- Не и преди да завършим урока си, мой млади приятелю! Не можеш да лишиш един старец от заслуженото му право.

- Не. Не мога - кимна Тарик и не успя да сдържи усмивката си въпреки тежестта в

сърцето си. - Довършете урока си, мой почитаеми ефенди.

- Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.