Рене Ахдие - Гневът и Зората

Шахризад се свлече на мрамора, а очите й се насълзиха от рязката пареща болка. Когато друга сянка се приведе да я изправи на крака, Шахризад дръпна рязко плата от лицето му. Мъжът я вдигна за гърлото и я блъсна в стената.

- Кои сте вие? Какво искате? - пищеше тя, риташе срещу мъжа и се опитваше да го одере.

От коридорите се чуха още стъпки. И двете крила на вратата се отвориха рязко със

скръбен протест и на прага се очертаха самотна фигура и силует на меч.

Халид.

Похитителят й започна да се смее ниско и жестоко и затегна хватката си на гърлото й.

Халид не попита нищо, дори не се опита да преговаря. Шамширът му проблесна в мрака и една сянка до вратата падна с клокочене и поредица от ужасни тъпи удари. Миг по-късно Джалал се втурна в стаята, следван по петите от раджпута.

- Изведи Халид оттук! - викна Джалал на раджпута.

Гигантът обаче отмести пренебрежително капитана на стражата и вдигна талвара си.

Халид размаха заплашително меча си и пристъпи напред. Сенките се изпречиха пред него. Бяха поне осем души, включително и този, който я притискаше до стената.

Звукът на остриета, измъкващи се от ножниците, отекна из стаята, а мъжът, стиснал Шахризад за гърлото, я дръпна с гръб към себе си, като притисна шията й с жилестата си мускулеста предмишница.

Раджпутът се зае с първите от сенките, а Халид и Джалал ги заобиколиха отстрани. Оръжията се сблъскваха едно с друго, метал удряше метала, а смъртта свистеше из въздуха, като оставяше зад себе си кръв и отмъстителен гняв.

Сенките губеха.

Похитителят на Шахризад започна да я влачи към параваните, водещи към терасата. Хватката му се отпусна и тя успя да измъкне едната си ръка. Замахна наслуки към лицето му, успя да го удари в челюстта и се завъртя, за да побегне. Той се хвърли след нея и я сграбчи с едната ръка за рамото, а с другата за врата.

- Ще те убия заради това - изплю той в ухото й.

- Казва един мъртвец - изсъска тя.

- Все още не - озъби се мъжът, пусна врата й и впи пръсти в косата й. Усука кичурите около юмрука си и обърна Шахризад пред себе си като жив щит. Шахризад потисна стона си, но в очите й избиха сълзи.

- Халид ибн ал Рашид! - викна мъжът.

Когато погледът й се проясни, Шахризад видя, че Джалал и раджпутът стоят на по- малко от два метра, готови да ударят.

Халид замахна за последен път с меча си, кръвта на противника му плисна и го опръска на тъмночервени линии по голите гърди и по лицето. Халифът прекоси стаята с пламнали от ярост очи, а от сребристото острие на меча му се стичаха алени капки.

Сенките на разбойниците лежаха притихнали и неподвижни.

Халид се приближи, а ръката в косата й я стисна още по-силно. Похитителят я дръпна силно и тя проплака.

Джалал изруга, а острието на ятагана му лъщеше като сребро под лунните лъчи.

Халид се спря на място.

Мъжът зад гърба й се изсмя, а звукът отекна като камък, срещнал желязо. Той вдигна другата си ръка и опря малка кама в гърлото на Шахризад.

- Няма ли да започнеш да се молиш? - прошушна той в ухото й.

- Аз не се моля - отсече тя. - Особено на мъртвец.

- А могъщият халиф на Хорасан? - рече похитителят й към нощта. - Има ли Повелителят на повелителите някакви молби?

Халид отново тръгна към тях, като мълчеше зловещо и вдигна шамшира пред тялото си.

- Не мърдай, копеле такова, син на курва! - избухна мъжът. - Не мърдай или ще й продупча гърлото. Ще я гледаш как умира, както гледа майка си.

Халид замръзна. Времето сякаш спря. Шахризад видя как лицето му сякаш се пропука и очите му с цвят на разтопен кехлибар се забулиха от мрачен спомен. Пламъкът в тях угасна. Необузданата му мъка попари душата й и пресече дъха й. Окървавеният шамшир се сведе край него.

- Ще те убия заради това - изръмжа тя през рамо.

Мъжът се изсмя и тя усети с гърба си как гърдите му се разтресоха силно.

- Какво искаш? - попита тихо Халид.

- Хвърли оръжието.

Шамширът издрънча остро в мрамора. Халид го пусна без никакво колебание.

Похитителят на Шахризад се усмихна самодоволно и триумфиращо.

- Кажи и на тях да хвърлят оръжието си.

- Спри! - изкрещя Шахризад.

Погледни ме, Халид. Моля те. Не слушай това животно.

Похитителят пусна косата й и я хвана през гърлото, като надигна брадичката и притисна върха на камата в кожата й.

- Джалал. Викрам. Направете каквото казва - нареди Халид с тежък глас. Опозорен от приетото условие.