Рене Ахдие - Гневът и Зората

Тарик се взря в мрака отвъд наредените в кръг шатри.

- Искаш да оставя нещата, както са. Но не мога. Няма да го направя.

- А аз винаги ще уважавам избора ти, Тарик-джан. Макар и да не сме винаги съгласни един с друг, аз ще се опитам да ти окажа каквато подкрепа мога. Ела с мен. Чичо ти те чака.

- Чичо Реза е тук? - надзърна Тарик през рамото на Омар.

- Пристигна преди два дни с приятеля ти Рахим и оттогава с нетърпение очаква завръщането ти - каза Омар и поведе Тарик към входа на най-голямата шатра в пустинния лагер. Той отмести платнището и двамата влязоха вътре.

- Нашият чутовен герой се завърна! - обяви Омар, отиде до далечния ъгъл и седна край Реза, като ръкомахаше шеговито.

Тарик събу обувките си и свали наметалото, преди да пристъпи в полумрака. Съшитият от различни парчета килим беше мек и износен. Имитираше тъмния колаж от различни тъкани, които оформяха стените на шатрата около тях. Около главата му се въртеше мъглица от дим, миришеше на тютюн и меласа.

- Ела, сипи си малко чай - покани го Омар с усмивка. - През последните няколко дни си прекарах чудесно с чичо ти, защото и той е голям поклонник на любовните истории.

Тарик седна на вълнените възглавници край дървена масичка с извити крака. Върху нея имаше сребърен чайник, няколко гравирани стъклени чаши и високо наргиле галян. То беше изработено от тъмнозелено стъкло, с дълга тръба, обшита с медночервена коприна, виеща се като змия по плота към протегнатата ръка на Реза бин Латиф. Въгленчето в чашката просветваше в яркооранжево, докато той дърпаше дима от гравирания мундщук, а водата в стъкления съд бълбукаше бавно. Сладкият дим се издигаше във въздуха и се къдреше в сиво-сини букли, разтварящи се в облака над тях.

- Чичо - поздрави Тарик и протегна ръка към Реза. Той я пое.

- Доста зает си бил, Тарик-джан - каза тихо Реза.

- Знам, че ми каза да те изчакам в Талекан, докато ме повикаш - отвърна Тарик, като си пое дъх през носа.

Реза продължи да пуфка мълчаливо от наргилето.

- Но не можех да позволя ти да свършиш цялата работа - завърши Тарик.

- Нали? Казах ти. Той вече е герой. Голям герой при това - изкиска се Омар.

- Част от това да си герой означава и да знаеш кога да спреш и да се притаиш - отвърна Реза.

Тарик не каза нищо и Омар се изсмя сърдечно.

- И какво узна от тази глупашка екскурзия до Рей? -попита Реза.

- Научих, че имам още много да уча.

- Нещо друго? - продължи Реза, като подаде мундщука на Омар.

- Узнах, че халифът на Хорасан е опасен, освен че е безумец.

- Как така?

- Той е умен. Много умен като за луд човек. Доста... изненадващ.

- Такива са безумците - проблеснаха очите на Омар, докато издишаше дим от ноздрите си.

- Нещо друго? - попита Реза.

Тарик се облегна на възглавниците.

- Арогантен е и се разгневява бързо.

- А какви са слабостите му? - натърти Реза.

Тарик се поколеба.

-Тарик?

Преди той да може да отговори, чергилото на тентата се отвори още веднъж и Рахим се появи на входа, следван по петите от Джахандар ал Хайзуран. Тримата мъже, настанили се около наргилето, отместиха очи. Рахим погледна Тарик извинително, а Джахандар се прокашля, за да прочисти гърлото си.

- Бих ли... бих ли могъл да се присъединя към вас? -попита Джахандар.

- Разбира се! - грейна в усмивка Омар. - Бъди добре дошъл!

Тарик се надигна от масата, като се стараеше да потисне раздразнението си, докато Джахандар минаваше по килимите. Сведе глава, опрял пръсти до челото си.

- Джахандар ефенди.

- Тарик-джан - поздрави го Джахандар и се взря жадно и с надежда в сребристите му очи. В тях видя единствено стоманена присъда и лицето му безмълвно посърна от срам.

Щом всички се настаниха, Реза продължи с разпита си.

- Беше започнал да говориш за слабостите на момчето халиф.

- Да, чичо - въздъхна продължително Тарик.

Реза забеляза очевидното неудобство на племенника си и се намръщи още повече. -Тарик-джан, какви са...

- Шахризад - изръмжа Тарик. - Той е загрижен за Шахризад.

- Много ли? - уточни Реза с безизразно лице.

- Не знам. Знам само, че е загрижен. И че искам да я измъкна оттам. Веднага.

- Нещо да не се е случило, докато си бил там? - изненада се Реза, а веждите му литнаха в почуда.

- Тя е изложена на риск всеки ден, който прекарва в онзи дворец. Не мога да го търпя повече.

- Ех, че герой - засмя се меко Омар.

Реза надигна чашата с чай до устните си и отпи.

- Разбирам загрижеността ти, но...

- Моля те, чичо. Нека го направя. Помогни ми.