Рене Ахдие - Гневът и Зората

Когато тя се усмихна на Халид, сякаш двамата споделяха цял живот, изпълнен с тайни, през ума на Шахризад пробягаха няколко грозни сцени. Повече от тях включваха махагонови къдрици, оскубани от главата на момичето.

Как може да се държа толкова детински? Тя просто танцува.

Няма значение. Нищо от това няма значение.

Шахризад си пое дълбоко въздух и се загледа встрани. Когато Джалал се засмя, тя се обърна към него, а шията й пламна.

Наглото момиче завърши танца си на един хвърлей от подиума, като застана с вдигнати ръце, а водопадът от къдрици се стичаше изкусително по едното й рамо.

Чудесно. Сега си върви.

Вместо това момичето тръгна елегантно към тях, а слабите й хълбоци се поклащаха

дори и без музика. Спря точно пред Шахризад.

И се усмихна.

- Здравей, Халид - каза тя с глас като копринен грях.

Халид издиша внимателно, преди да вдигне тигровите си очи към нея.

- Здравей, Ясмин.

Раздразнена не беше точната дума.

Измъчена? Не, и това не беше съвсем така.

Побесняла?

Шахризад поклати глава и се усмихна на бъбрещия благородник пред нея, като се стремеше да избистри главата си и да се концентрира върху разговора.

Ясмин ел Шариф. Дъщерята на този омразен човек.

Щом Шахризад узна кое е красивото момиче - Джалал побърза да й каже, - се усмихваше търпеливо, докато ги представят официално една на друга. Изтърпя с усмивка и болезнено очевидното и продължило откакто се помнят познанство между Халид и явилата се като от друг свят принцеса на партите. След това Шахризад се надигна от масата с каменно лице и започна да поздравява лично всички присъстващи благородници.

Без Халид.

Беше твърдо решила известно време да се оправи без халифа на Хорасан да стои до нея. Без така наречения повелител на повелителите и многото му тайни.

Така и направи. Но сега й се струваше, че... пропада.

Той трябваше дами каже за Ясмин. Изглеждах като глупачка.

- Здравей, Шахризад. Мога ли да те наричам така?

- Моля? - сепна се тя, разтърсена от транса си.

Ясмин й се усмихна с толкова идеален жест, че на Шахризад й се дощя да размаже сажди по зъбите й.

- Разбира се - отвърна тя, като вътрешно проклинаше дребнавостта си.

Благородникът, чието име тя вече беше забравила, грейна срещу Ясмин, а очите му едва

не изскочиха.

- Ще имате ли нещо против, ако ви отнема съпругата на халифа за момент? - помоли тя вежливо и премигна толкова изящно, че Шахризад дори не можеше и да се надява някога да овладее това умение.

Ясмин хвана Шахризад за ръката и я дръпна в сенките зад една огромна каменна колона.

- Изглеждаше като човек, който има нужда да бъде спасен.

- Благодаря - кимна Шахризад, като скри подозрителността си зад топла усмивка.

Ясмин огледа Шахризад изучаващо под светлината на факлите в устата на ревящия

двуглав лъв наблизо.

- Ти си смущаващо хубава - обяви тя.

- Какво? - учуди се Шахризад на този коментар и повдигна вежди.

- Не очаквах да си толкова красива.

- Е, аз пък не те очаквах въобще - продължи да се усмихва Шахризад.

Ясмин се изсмя лековато и се облегна на полирания мрамор, прибрала ръце зад гърба си.

- Честен отговор. Сега всичко ми изглежда смислено. Той обожава честността.

- Прощавай, но ми е малко трудно да следя мисълта ти. Трябва да си по-точна.

- Сега разбирам защо е избрал теб - поясни Ясмин, а очите под дългите й мигли не се отделяха от Шахризад.

Тя да не се опитва да се шегува?

- Сигурна съм, че знаеш, че не той ме е избрал.

- Грешиш. Избрал те е. А той не взима лесно такива решения - рече Ясмин, като се отблъсна от колоната и пристъпи към Шахризад. - Особено когато можеше да избере момиче, което не иска нищо повече от това просто да го обича.

Първичните инстинкти на Шахризад я подтикнаха да отвърне язвително на Ясмин заради обидата, но реши да не спори с красивото момиче за едно непостоянно момче.

Особено за момче, което пазеше тайните си по-строго, отколкото доверието си.

- Оценявам, че ме спаси от един доста досаден разговор, но мисля, че е време да се върна при гостите си - извини се Шахризад и понечи да се обърне.

- Обичаш ли го?

Въпросът накара Шахризад да се закове на място.

- Смятам, че това не е твоя работа.

- Не съм съгласна. Виждаш ли, аз обичам Халид още откакто бяхме деца. Той заслужава да бъде обичан от човек, който го разбира - продължи настойчиво Ясмин и спря, за да си поеме дъх. - Дори и това да не съм аз.