Рене Ахдие - Гневът и Зората

Друг благородник изгалопира през входа върху гърба на създание, каквото Шахризад никога не беше виждала преди. Като строеж на тялото и ръст напомняше на кон, но кожата му беше нашарена с черни и бели ивици. Животното тропна с копита и изпръхтя, като мяташе шия напред-назад. Щом го видя, Шахризад ахна и повика Деспина при себе си.

Гъркинята застана до Шахризад и поклати недоволно глава.

- Наистина не бива да стоиш тук.

- Защо? - махна пренебрежително Шахризад. - Мястото е абсолютно безопасно. Всички оръжия се предават при портите на двореца.

- Иска ми се да те накарам да разбереш. Ти не си момиче, което прави лекомислени лудории и гледа нещо забавно. Ти си тяхна владетелка.

- Те са дошли тук заради онзи проклет султан на партите, а не заради мен - отвърна Шахризад и се надвеси още повече през парапета. - Деспина, виждаш ли онзи идиот върху камилата? Онзи с пиринчените звънчета, заврял пръст в носа си?

Деспина се навъси още повече.

Шахризад отново не обърна внимание на загрижените бръчки, очертали се по челото на слугинята й.

Направи го, защото се нуждаеше от поне един безгрижен момент. Толкова силно го желаеше, че можеше да се държи глупаво и поне за миг да не й се налага да се съобразява с реалността, че живее в палат от полиран мрамор, на врата й проблясват скъпоценни камъни, а в краката й проблясва езерце.

Че живее в брак с нарастваща опасност...

Със съпруг, който не искаше да я докосне. Нито пък да я доближи, да не говорим да сподели тайните си.

Шахризад стисна зъби.

От онази нощ преди две седмици, когато беше разказала историята за Тала и Мехрдад, Халид идваше всяка нощ да вечеря с нея и да чуе нова приказка. Слушаше обаче от разстояние, водеше сдържани разговори и споделяше сбити, но смислени коментари за наблюденията си от деня.

После си тръгваше и тя не го виждаше до следващата нощ.

„ Съпругът ти не е особено милостив мъж.“

Шахризад стисна каменния парапет с ръце, докато кръвта не се отцеди от побелелите върхове на пръстите й.

- Кои са всички тези глупаци така или иначе? - опита се тя да се усмихне на Деспина.

Гъркинята нацупи елегантно устни.

- Повечето от тях са васали на халифа. Всеки емир на Хорасан е получил покана да дойде.

Нещо стисна гърлото на Шахризад и тя едва успя да си поеме дъх. Пусна парапета и се обърна към прислужницата си.

- Какво каза? - прошепна тя.

Деспина наклони глава настрани.

- Казах ти вече. А ти никога не ме слушаш. Събирането не е само заради султана на партите. Халифът иска да те представи като своя владетелка. Поканил е всички благородници от земите си, за да станат свидетели на представлението. Да се срещнат с теб.

Стомахът на Шахризад се сви на възел от паника.

Тарик не би дошъл. Той е благородник, но не е емир. Все още не.

Той не би се осмелил да дойде.

Деспина продължаваше да говори, но думите й достигаха до ушите на Шахризад като приглушена глъч.

Внезапно един познат пронизителен крясък отекна от небето над нея.

Шахризад сви ръце в юмруци и се извърна обратно към парапета, като се молеше това да не...

Не.

Копитата на един тъмноалест жребец Ал Хамса чаткаха по гранитните павета, а на седлото седеше първата й любов.

Тарик Имран ал Зияд.

- Леле, леле, леле - въздъхна Деспина.

Тарик щеше да привлече внимание, дори и да не беше дръпнал юздите на коня, за да свирне остро към небето. Дори обсипан с прах и мръсен, той пак изглеждаше впечатляващо. С широките си рамене, кожата с цвета на пустинята и очите от сребро и пепел той беше от онези млади мъже, зад които хората се извръщаха, макар и да не го забелязваше. Бледата сянка на наболата брада по челюстта му само подчертаваше чертите, сякаш изсечени от камък от ръката на майстор скулптор.

Зорая се спусна от облаците и кацна на протегнатата му манкала, а Тарик погледна нагоре.

И видя Шахризад.

Погледът му беше като докосване.

Сърцето на Шахризад заблъска в гърдите й, а в нея се надигна страх, който започна да я завладява. Но това беше нищо в сравнение с паниката, която я сграбчи и изпищя беззвучно при сцената, която се разиграваше пред нея.

Халид влезе в двора на гърба на черен арабски жребец...

На един хвърлей камък от първата й любов.

Шахризад беше изчезнала от балкона.

И това беше добре дошло.

Защото, колкото и на Тарик да му се искаше да се опие от вида й, сега не беше време да се разсейва, дори и от нещо толкова хубаво като нея.