Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Отначало Тала се опитвала да разбере нуждата му да се отвлече от скръбта от загубите си, но ставало все по-трудно да не обръща внимание на това какво коства на семейството подобно поведение. Какво коства и на Тала. Тя обичала много баща си и вярвала в добротата му с цялото си същество, но знаела, че той не може да им осигури нормално съществуване. Че не може да му се довери, че ще се погрижи Тала и малкият й брат да живеят добре.

Халид сбърчи чело, поразен от тъжното изражение на Шахризад.

- И така Тала започнала да си търси съпруг. Знаела, че не можела да се надява да си намери отлична партия, като се има предвид какви нещастия били сполетели семейството й, но скоро дочула за един богат търговец, който искал да се жени. Бил доста по-възрастен от нея, с няколко брака зад гърба си, но никой не знаел какво се било случило с другите му съпруги. Заради това младите жени се притеснявали и не желаели да се обвържат с него. Освен това той имал много дълга брада, тъмна като индиго. Толкова черна, че под ярката слънчева светлина блестяла в обезпокоителен оттенък на синьото. Това му било спечелило доста злощастен прякор. Всички го знаели като Мехрдад Синьобрадия.

Шахризад седна по-изправена, махна огърлицата си с изумруди и я сложи до сребърния

чайник. Халид я наблюдаваше мълчаливо.

- Въпреки че имала това наум, Тала се захванала да уреди брака си с Мехрдад. Тя била на шестнадесет и доста красива. Интелигентна и жизнена. Мехрдад бил много доволен, макар че тя нямала почти никаква зестра освен самата себе си. Единственото й изискване било той да се грижи за семейството й. Той се съгласил без никакво колебание и двамата се оженили с подходяща церемония. Тя напуснала дома си и се преместила в неговото забележително и оградено със стени имение в другия край на града. Отначало всичко изглеждало нормално, може би дори идеално. Мехрдад я уважавал и бил много подходящ съпруг и сякаш бил много доволен от Тала. Дал й пълен достъп до множеството стаи в дома му и я обсипал с подаръци, като нови дрехи, бижута и произведения на изкуството - красиви неща, за които Тала само си била мечтала да види, а какво остава да ги притежава.

Шахризад прикова очи в Халид и стисна ръце във фината коприна на шалварите си.

- След време Мехрдад започнал да крои планове за продължително пътуване по работа. Дал й връзката с ключовете от имението и я помолил да се грижи за него, докато него го нямало. Поверил й всекидневните задачи и й дал пълен достъп до всичко, което притежавал, до абсолютно всичко, с изключение на едно-единствено нещо. Отделил най- малкия ключ от цялата връзка и й го показал. Обяснил, че това е ключът от затворена стая в мазето и й забранил да влиза там по каквато и да било причина. Накарал я да се закълне под страх от смъртно наказание, че ще се подчини на разпоредбите му. Тала обещала, че няма дори да се доближава до тази стая, и след като дал да се разбере колко сериозно е положението, Мехрдад й връчил ключовете и потеглил на път, като обещал да се върне след един месец.

Шахризад допи чая на дъното на гравираната стъклена чаша. Утайката беше прекалено сладка, смесена с остатъка от захарта. Всичко сякаш се завъртя в устата й - парченцата горчив кардамон и кристалчетата на смелостта.

Тя остави малката чашка, а ръката й трепна от нерви.

- За известно време Тала се наслаждавала на възможността да държи юздите и да управлява толкова прекрасен дом. Слугите се отнасяли към нея с почтителност, тя изящно поднасяла чудесни ястия на гостите и членовете на семейството под звездното небе. Всяка от стаите на дома на съпруга й я запленявала. От пътуванията си той бил насъбрал най- прекрасни и чудни предмети, които отнасяли въображението й в нови светове. Но с всеки изминал ден онази стая в мазето... онази стая в мазето започвала да я чопли, мислела само за нея. Не излизала от ума й. Зовяла я.

Халид се попремести напред, а изражението му се стегна.

- Един ден Тала отишла до стаята, макар и да знаела, че не бива да го прави. Кълняла се, че чула глас, глас извиращ зад вратата. Тя се опитала да не му обръща внимание, но той я повикал отново: „Тала!“ Сърцето й забило силно. Посегнала в паника към връзката с ключовете, но си спомнила за нарежданията на Мехрдад и побягнала нагоре по стълбите.

Същата вечер не могла да заспи. На следващия ден Тала се върнала в мазето и отново дочула същия умоляващ глас от стаята. „Тала! — плачел той. - Моля те!“ Този път тя била сигурна извън всякакво съмнение, че това е гласът на младо момиче. Не можела да стои просто така. Понечила да откачи връзката ключове от кръста си, но тя паднала на каменния под в краката й. Най-накрая успяла да намери правилния ключ, но пръстите й треперели толкова зле, че едва успяла да го пъхне в ключалката.