Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Няма значение. Какво искаш? - попита Шахризад с нарастващо раздразнение.

Младият мъж я изгледа похотливо.

- Преди малко може и да бях малко прибързан. Но нека ти споделя едно мое скорошно наблюдение. Ей този тук - посочи той Халид с палец - е твърде намусен за момиче като теб. Смятам, че за теб е много по-подходящ мъж с чар. Такъв като мен.

При тези думи Халид понечи да стане. Шахризад бързо го бутна в гърдите и го спря, без да отделя ядно блесналия си поглед от замаяните очи на мъжа.

- Ти явно си забравил, при това, бих добавила, изключително бързо, че нарече майка ми курва. Откъде накъде си мислиш, че бих предпочела теб пред който и да било друг мъж, бил той намусен или не?

Той се захили насреща й, а приятелите му зад гърба му започнаха да се смеят на дързостта й.

- Не го приемай навътре, красиво момиче. Ами ако ти кажа, че моята майка наистина беше курва? По-добре ли ще се чувстваш? Така или иначе жени от този тип винаги са ми харесвали много - намигна й той.

Смехът зад гърба му се усили.

Шахризад отново усети кипящата ярост под дланта си, докато натискаше Халид в стола и го удържаше на място единствено със силата на волята си.

- Не мога да кажа, че съм изненадана - кимна тя. -А що се отнася до мен... смятам, че няма да си взема и от тази стока, която ми предлагаш. Не се интересувам от... дребни краставички.

Халид извъртя глава към нея и я изгледа шокиран.

Но ъгълчетата на устните му потрепваха.

За един болезнен миг тишината около тях стана направо болезнена.

После див хор от развеселени викове изпълни въздуха.

Приятелите на младия мъж се шляпаха по коленете и се тупаха един друг по гърбовете, докато се кикотеха за негова сметка. Лицето му смени няколко оттенъка на червеното, когато осъзна напълно колко злостна беше обидата й.

- Ти... - скочи той към Шахризад.

Халид сграбчи мъжа за предницата на камиса и го запрати право в групичката негови приятели.

- Халид! - извика Шахризад.

Щом младият мъж успя да се изправи на крака, Халид се наклони назад, замахна силно и стовари юмрука си с такава сила, че натрапникът се просна върху масата на няколко опасни на вид души, погълнати в игра на ашици с рекордно високи залози. Масата се разтърси от тежестта на рухналото върху нея тяло и монетите и кокалчетата се посипаха по земята.

Комарджиите скочиха на крака и изреваха от ярост, всичко около тях беше пълна бъркотия.

А ценната им игра беше напълно съсипана.

Всички очи се извърнаха към Халид.

- В името на Хера - простена Шахризад.

Той посегна към своя шамшир с тъжно примирение.

- Не, идиот такъв! - задъха се Шахризад. - Бягай!

Тя го сграбчи за ръката и хукна в обратната посока, а кръвта бушуваше из вените й.

- Махни се от пътя! - викна тя, като едва успяха да избегнат количката на търговец, а обутите й в сандали крака направо не докосваха земята. Тропотът на преследващите ги хора само им вля нови сили. Халид бягаше c широки крачки и я теглеше след себе си, докато летяха през тесните улички на пазара.

Той я дръпна в един малък страничен пасаж, но тя го спря.

- Въобще знаеш ли накъде тичаш? - попита го тя.

- Поне веднъж в живота си спри да говориш и слушай.

- Как смееш...

Той я прегърна с дясната си ръка, двамата се притиснаха в сенките на някаква ниша и той сложи пръст на устните й.

Шахризад чу как преследвачите им минаха край ъгъла, като все още викаха и се

блъскаха пиянски. Щом шумът утихна, Халид дръпна пръста си.

Но вече беше твърде късно.

Защото Шахризад усещаше как сърцето му бие по-бързо.

Точно като нейното.

- Какво казваше? - попита той, като се беше притиснал толкова близо, че думите му бяха като дъх.

- Как... как смееш да ми говориш така? - прошепна тя.

Очите му проблеснаха с нещо като мимолетно веселие.

Как се осмелявам да допусна, че ти забърка тази каша?

- Аз? Вината не беше моя! Ти си виновен!

- Аз да съм виновен?

- Ти и нравът ти, Халид!

- Не. Ти и устата ти, Шази.

- Не си прав, жалък глупак!

- Виждаш ли? Пак тази твоя уста - каза той и прокара палец по устните й. - Тази... прекрасна уста.

Сърцето й биеше предателски срещу неговото, тя повдигна глава и го погледна през притворените си клепки, а ръката му на тила й я придърпа невъзможно близо.

Не ме целувай, Халид. Моля те... недей.

- Тук са! Открих ги!

Халид я хвана за ръката и двамата се втурнаха отново по уличката.

- Не можем все да бягаме - каза той през рамо. -Накрая ще ни се наложи да спрем и да се бием.