Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Не. Разговаряш със съпругата ми. И след малко това ще бъде последният разговор в живота ти -изсъска халифът, а гласът му беше студен и режещ като острието на кама.

Шахризад изгледа младия мъж.

- А ако искаш да ми продадеш платовете си, не се опитвай да го правиш, като се държиш като развратно копеле - отсече тя и го блъсна силно в гърдите.

- Курвенска дъщеря - процеди мъжът.

Халид замръзна на място, а кокалчетата на юмруците му побеляха опасно.

Шахризад го сграбчи за ръката и го издърпа встрани. Виждаше как мускулчетата потрепваха по челюстта му.

- Знаеш ли, имаш доста избухлив нрав - отбеляза тя, след като се бяха отдалечили на известно разстояние.

Той не отвърна.

- Халид?

- Тези прояви на неуважение... нормални ли са?

Шахризад сви рамене.

- Не са обичайни. Но не са и неочаквани. Това е проклятието да си жена - пошегува се тя навъсено.

- Това е лудост. Той заслужава да го бичуват.

Казва владетелят, който убива по една съпруга всяка сутрин.

Двамата продължиха да се разхождат из пазара и Шахризад с изненада забеляза, че Халид вече вървеше плътно зад нея в сенките, а ръката му я подпираше от време на време през кръста. И без това бдителните му очи сега сякаш бяха станали още по-остри.

Тя въздъхна отчаяно.

Той забелязва всичко. Това ще бъде още по-трудно, отколкото си мислех.

Шахризад го поведе през лабиринт от тесни пасажи покрай търговци на масло, зехтини, вносен оцет, черги, фино изработени лампи, парфюми и друга козметика, докато излезе на оживена пътека, пълна с доставчици на храни и напитки. Тръгна към малко, претъпкано заведение с външни маси.

- Какво правим тук? - попита настоятелно и тихо Халид, щом тя го бутна да седне на стол до една свободна маса близо до улицата.

- Веднага се връщам - усмихна се тя на раздразнението му и се шмугна в тълпата.

След минути тя отново застана до масата, понесла две чаши и кана с вино. Халифът я изгледа с присвити очи.

- Това място е известно със сладкото си вино- обясни Шахризад.

Той скръсти ръце.

- Не ми вярваш? - усмихна се Шахризад многозначително. Тя наля вино в една от чашите, отпи от него и му я подаде.

- Откъде взе пари? - попита той, като пое чашата.

Тя завъртя очи.

- Откраднах ги. Откраднах ги от коварния султан на партите - каза тя и забеляза как той надигна чашата и се усмихна. - Харесва ли ти?

Халифът наклони глава преценяващо.

- Различно е - отсъди той, протегна се и напълни другата чаша за нея.

Двамата поседяха в уютно мълчание, като попиваха звуците и гледките на сука, пиеха вино и се забавляваха с шумните разговори на хората в различна степен на опиянение наоколо.

- Така - започна тя със съвсем обикновен тон,-защо ти е трудно да спиш нощем?

Въпросът й сякаш го изненада.

Той я изгледа над ръба на чашата.

- Кошмари ли имаш? - налучка тя.

- Не - отвърна той, като си пое дъх внимателно.

- Какво сънува последно?

- Не си спомням.

- Как така не си спомняш?

- Ти спомняш ли си последния си сън?

Шахризад присви устни и се замисли.

-Да.

Кажи ми какво сънува.

- Малко е странно.

Повечето сънища са странни.

- Бях посред поле с трева с... най-добрата ми приятелка. Въртяхме се. Аз я държах за ръцете. Отначало се въртяхме бавно. После все по-бързо и по-бързо. Толкова бързо, че сякаш полетяхме. Но не изглеждаше никак опасно. Сега ми е странно, че не ми изглеждаше опасно, но явно така става в сънищата. Спомням си, че я чувах как се смее. Тя има най- красивия смях. Като песен на чучулига в ясно утро - усмихна се Шахризад на себе си, унесена в спомена.

Халид помълча за момент.

- Твоят смях е красив. Като обещание на утрешния ден - каза той внимателно, сякаш нещо му беше хрумнало.

Сърцето на Шахризад заблъска в гърдите й, сякаш ревна за внимание.

Шива, кълна ти се, няма да обърна внимание на това изменчиво зверче.

Тя не погледна към халифа, отпи от чашата си и изпита гордост от тази проява на твърдост. Изведнъж цялото му тяло направо замръзна.

Един обут в сандал крак се стовари с трясък върху близък свободен стол.

- И това ако не е красивото момиче с бодливия език - рече неясно някой над главата й.

Тя вдигна глава и очите й се присвиха от отвращение.

- Явно това е твърде популярно заведение - каза Халид, а напрежението се изписа върху лицето му.

- Да, знаят го всички - от развратни копелета до почитаеми владетели - отвърна тя полугласно.

- Какво? - провлачи дрезгаво младият мъж. Виното очевидно замъгляваше съзнанието му.