Рене Ахдие - Гневът и Зората

Отворът беше широк колкото човек, а стените се спускаха на още два мъжки ръста надолу, затова задачата да слезе и да хване дървената кофа, носеща се по повърхността на водата, не беше особено трудна. Тарик бързо се измъкна от дупката обратно в оранжевия сумрак на пустинния залез.

- Предлагам да вържеш въже за дръжката, така ще ти бъде по-лесно - каза той и подаде кофата на Омар.

- Мъдро хрумване! - изсмя се бедуинът.

Двамата започнаха да пълнят меховете с вода и да ги привързват към гърбовете на чакащите наблизо камили.

- И така - започна Тарик, - с кое племе на бедуините яздиш?

- Яздя със семейството на Ал Садик - усмихна се Омар.

- Чувал съм това име.

- Мнозина казват, че това е велико семейство от дълъг род на силни пустинни бродници.

-Кой е шейхът ви?

-Синът на Ал Садик. Родът дава шейхове вече шест поколения. Някои биха сметнали, че той е малко странен. Учил е известно време в Дамаск, но после се върна в пустинята.

- А какво е учил в Дамаск?

- Как да изработва мечове. Усъвършенства майсторството на желязото и стоманата,

сахиб.

- Какво го е накарало да овладее този занаят?

Омар сви рамене.

- Той смята, че това знание му дава предимство пред враговете.

Тарик кимна замислено.

- Звучи ми като много интересен мъж.

- Вие също сте такъв, сахиб. Но съм крайно любопитен каква е работата ви с бедуините?

- Лична е - избегна отговора Тарик.

- Лична? - засмя се Омар. - Тогава значи се опитвате да свалите някой от членовете на семейството си или... да спечелите сърцето на жена.

- Какво?

- Каква друга лична работа би могъл да има един богат млад сахиб с бедуините? Кое от двете е? Нима баща ви е жалък деспот и отхвърля познанието? А вие сте героят, на когото хората ви желаят да служат?

Тарик изгледа Омар.

- Аха! Значи се опитвате да спечелите сърцето на красива млада жена.

Тарик се обърна към коня си.

- Тя трябва да е много хубава - размишляваше Омар. - За да накара един красив млад сахиб със сокол и прекрасен кон Ал Хамса да навлезе толкова навътре в Морето на пясъците.

- Няма нищо общо с това - промърмори Тарик.

- Значи не е хубава?

Тарик се обърна като вихрушка.

- Това няма нищо общо с красотата й.

- Значи наистина става дума за момиче! - гракна Омар.

Тарик му метна намръщен поглед, сграбчи юздите на жребеца си и се метна на седлото.

- Не се обиждай на Омар, сахиб! Не исках да те притеснявам. Просто съм любопитен по сърце, а любопитното ми сърце много харесва любовните истории. Моля те! Ако ме последваш, с радост ще те представя на шейха.

- А защо ще го правиш?

- Заради любопитното ми сърце - отвърна Омар с будеща смях усмивка, разкриваща тъмната цепнатина между разкривените му зъби.

Тарик се спря замислено. Старият слуга може и да го лъжеше, но това можеше да се окаже и най-добрият му шанс да се срещне с шейха на едно от най-почетните бедуински племена.

Рискът си заслужаваше.

- Ще те последвам до лагера ви - рече Тарик и за всеки случай понамести колчана на гърба си.

Омар кимна и изпъна ридата си.

- Със сигурност ще кажа на шейха колко ми помогна на кладенеца днес.

- Благодаря ти.

- Разбира се, сахиб! Аз съм нищо без честта си.

Омар поведе двете камили навътре в пустинята, а Тарик го следваше на известно разстояние от предпазливост. Омар яздеше по-дребна камила и поддържаше стабилно темпо, като от време на време поглеждаше през рамо и се усмихваше успокоително на Тарик.

Небето притъмня до синьо-черно и най-ярките звезди започнаха да премигват над главите им, обрамчени с бяло по краищата. След половин час езда сред морето от надигащи се дюни се появи куп палатки, оградени от пръстен факли.

Омар поведе камилите право към средата, като си подсвиркваше весело. Докато минаваше между шатрите, неколцина мъже се спряха и му кимнаха, а той им се кланяше с ръка на челото. Слезе от камилата пред голяма, покрита с кръпки шатра в центъра на лагера. Щом обутите му в сандали стъпала докоснаха земята, от сенките встрани се дочу трополене на малки крачета.

Мънички загорели ръчички започнаха да го дърпат за панталоните и да се борят за прегръдката му.

- Баба Азис! Защо се забави толкова? - развикаха се нестройно няколко деца.

Тарик присви очи.

Чергилото на шатрата се отметна и на лунната светлина се появи възрастна жена с прекрасна плитка с цвят на тъмна мед.