Рене Ахдие - Гневът и Зората

- В интерес на истината е твърде рано да се каже. Женени сме едва от няколко дни. А бракът с халифа е... понякога е труден.

- И аз така съм чувал - кимна той с многозначителен и натъжен глас. - А желаеш ли бракът ви да бъде хармоничен?

Шахризад се размърда неспокойно на мястото си. По някаква причини й се струваше нередно да лъже пред този странно облечен мъж с богат смях и пронизващи очи.

- Жадувам за брак, основан на любов и взаимно уважение, Муса ефенди. Времето ще покаже дали това е възможно с халифа.

- Ах, толкова честно казано. Халид цени такава честност повече от всичко друго. Той мечтае за нея. Дори като малко момче търсеше истината със страст, каквато рядко съм виждал у друг човек. Знаеше ли това за него?

- Знам много малко за миналото му.

Муса кимна.

- Кажи ми какъв мъж е станал синът на Лейла, но без да се осланяш на слуховете.

Шахризад помълча и се вгледа в милото лице на непознатия пред себе си.

Ако отговоря на въпроса му, дали той ще отговори на моя?

- Тих мъж. Умен.

- Тези неща бих могъл да ги разбера и по улиците на Рей. Искам да знам нещата, които ти си разбрала. Заключенията, до които едно умно младо момиче е достигнало дори и за толкова кратко време.

Шахризад се замисли и за момент задъвка долната си устна.

- Мъж без радост. Пресметлив. Натрупал горчилка... - прошепна тя.

Замисли се за разранения му юмрук и за яростта, с която беше нанесъл удара.

- И гняв.

-Невинаги е бил такъв - въздъхна Муса. - Беше толкова мило момче.

-Казаха ми. Но е трудно да го повярвам.

-Разбираемо е - кимна той и замълча. - Ще ми разрешиш ли да споделя една история с теб, красива моя Шахризад? За нощта, когато ме изхвърлиха оттук.

- Естествено, Муса ефенди.

- Това е тъжна история.

- Предполагам, че всяка история, завършила по този начин, е тъжна.

Муса се облегна назад, сякаш да си припомни по-добре събитията.

- Аз бях учител на Лейла, майката на Халид - започна той. - Беше истинска радост да работя с нея -толкова красива и талантлива. Обичаше книгите и поезията. Когато се омъжи за бащата на Халид и стана негова втора съпруга, беше съвсем млада - само на петнадесет години. Дойдох заедно с нея в Рей, по нейно настояване. Тя беше много своеволна и упорита. За жалост бракът не беше никак лесен. Съпругът й беше доста по- възрастен от нея и беше ясно, че много е обичал първата си жена. Постоянните сравнения никак не се харесваха на Лейла. Опитвах се с всички сили да овладея изблиците й на раздразнение и отчаяние, но двамата бяха толкова различни като възраст и интереси, че много често почти нямаха допирни точки. В интерес на истината никой не беше виновен. Бащата на Халид беше човек с твърдо установени навици. А Лейла беше одухотворена млада жена.

Той помълча, а лицето му се помрачи от скръб.

- Халид се роди и се надявах, че всичко ще се промени. Никога не бях виждал по- отдадена майка. Когато беше бебе, Лейла му целуваше крачетата и му пееше, когато поотрасна, му разказваше приказки всяка нощ, преди да заспи. А Халид я обичаше повече от всичко на света.

Муса затвори очи за миг, а Шахризад си пое внимателно дъх.

Майка му е разказвала приказки през нощта.

- Аз бях там в нощта, когато бащата на Халид научи за предателството на Лейла... когато откри, че тя има връзка с един от стражите в двореца.

Теноровият му тембър се снижи печално.

- Тогава още там, на място, пред очите на шестгодишния и син, бащата на Халид преряза гърлото на Лейла. Когато Халид се разплака, той му се разкрещя. Никога няма да забравя какво каза. „Една жена или е вярна, или е мъртва. Няма средно положение.“ След това ме изритаха от двореца само с дрехите на гърба ми. Трябваше да се боря повече. Заради Лейла. Заради Халид. Но аз бях слаб. Страхувах се. По-късно дочух в какво се е превърнал синът на Лейла. И винаги съм съжалявал за това. Съжалявам от дън душа.

Нещо стягаше гърдите и гърлото на Шахризад и не й даваше да проговори. Тя преглътна с усилие. Не знаеше какво друго да направи, затова се пресегна през масата и хвана Муса за ръката. Той обгърна малката й длан с шепите си и двамата останаха така за няколко минути.

Шахризад се опита да разчупи тишината с внимателно изразено почитание.

- Муса ефенди... Сигурна съм, че вие не бива да се смятате отговорен за нищо от случилото се през онази нощ, нито пък в нощите след това. Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш Със себе си след това.