Рене Ахдие - Гневът и Зората

Петната не изчезнаха.

Шахризад присви устни.

Тя вдигна чашата си и капна малко от чая върху чайника. Щом течността се допря върху блестящата повърхност, среброто промени цвета си.

В черно.

Като смъртта.

- Деспина - каза Шахризад с равен и овладян тон.

-Да?

- Мисля, че нещо не е наред с чая ми.

ТАМ, КЪДЕТО СЪРЦЕТО ТИ КОПНЕЕ ДА БЪДЕ

Някой се беше опитал да я отрови.

И проблемът не беше в чая, както Шахризад си беше помислила отначало.

А в захарта.

Джалал беше побеснял.

Той повика всички, които имаха достъп до храната на Шахризад, но слугите до един заявиха категорично, че са невинни. Както се правеше винаги, когато се сервираше на член на семейството на халифа, готвачът беше опитал всичко от подноса за Шахризад, преди да го изпрати в стаята й, а за това имаше много свидетели.

Но на никого не му беше хрумнало да пробва захарта.

Никак не беше изненадващо, че Шахризад не сложи нищо в уста до края на деня.

Сега една млада слугиня придружаваше всеки поднос с ястия от кухнята до покоите на Шахризад. Момиче, чиято единствена задача в живота беше да опитва храната на господарката и да отпие глътка от всичко, преди то да попадне в устата й.

Едно младо момиче, което сигурно означаваше нещо за някого.

Това отврати Шахризад.

Отвращението я заля и когато осъзна, че времето, в което можеше да се чувства в безопасност - онези отлитащи моменти без бремето на очакващата я съдба да надвисва над нея като тъмен призрак, й бяха отнети още преди да има истинска възможност да им се наслади.

Но най-лошото беше, че сега знаеше извън всякакво съмнение, че не може да има вяра на прислужницата си.

В крайна сметка Деспина беше последният човек, докосвал се до подноса с храната й.

Тя беше онази, приготвила смъртоносната чаша чай.

По някаква причина този факт обезсърчи Шахризад повече от всичко останало. Тя и преди не се доверяваше на Деспина, но някаква част от нея не искаше да е така. Беше се надявала, че един ден тя може да й стане истинска приятелка въпреки всичко.

Сега тази надежда беше съсипана.

А това караше Шахризад да се ядосва.

Трите нощи сън почти без прекъсване не бяха уталожили гнева й.

Този следобед Шахризад беше решила да обиколи един от многото терасирани вътрешни дворове, за да потърси съвършената роза. Това беше задача без особен смисъл, едва ли не банална, а това я караше да се чувства безполезна и сипваше още масло в раздразнението й.

Тя мина покрай още един цъфнал жив плет, присвила очи заради яркото слънце и разочаровано смръщила чело.

- Ако ми кажеш какво търсиш, бих могла да ти помогна - предложи Деспина.

- Не. Не можеш.

-Боже, ама си направо в отвратително настроение.

- Наистина не би могла да ми помогнеш. Съвършената роза е произведение на изкуството. Ароматът. Цветът. Подредбата на листенцата. Баща ми дори твърди, че дори само едно листенце в повече може да съсипе целия цвят... ще попречи на начина, по който нараства.

- Не съм съвсем съгласна. За мен най-красивите цветя са онези, които не са съвсем съвършени.

- Виждаш ли? Няма как да ми помогнеш - измърмори Шахризад и усети как Деспина замръзна до нея.

- Какво има? - попита Шахризад.

- Кап... капитан Ал Хури слиза по стълбите -отвърна тивянката и се изчерви от шията до корените па косата си.

- Е, и? Защо си нервна?

Деспина се поколеба.

- Не се чувствам спокойна край него от онзи случай с чая.

- Разбирам - каза просто Шахризад, като стисна устни и се пребори да потисне напиращите обвинения.

Джалал стъпи на площадката пред тях, а Деспина нарочно се дръпна зад раджпута, за да се скрие от погледа му. Джалал я проследи с очи, повдигна равнодушно вежда и се обърна към Шахризад.

- Как се чувстваш този следобед, Шахризад? - попита той и се поклони с приятелска усмивка. Обшитото му със златисто наметало падаше от едното му рамо, а ръката му се облягаше спокойно на ефеса на ятагана му.

- Жива.

Той отметна глава и се разсмя.

- Радвам се да го видя. Да не ви заварвам посред нещо важно?

- Естествено. Тъкмо разработвам един успешен преврат. След това смятам да се посветя на планове за развитие на търговия, като превозът ще е със слонове по море и платна от изпредена коприна. Дали не би искал да се присъединиш?

- Само в преврата - усмихна се той. - Другото, мен да питаш, звучи малко обикновено.

Шахризад се засмя.

- Не, разбира се. Не се занимавам с нищо важно. Затънала съм в рутинни задачи. Измъкни ме от тях, моля те.