Рене Ахдие - Гневът и Зората

Тарик се замисли.

- Прав си, чичо.

- И аз смятам така, но как ще съберем подкрепа, ако никой не знае кои сме? - намеси се Рахим. - Какво ще вдъхнови хората да ни последват?

- Това го остави на мен - продължи Реза. - От десетилетия съм един от най-известните търговци в Рей и разбирам от стоки. Едно нещо е рядко и желано, когато направиш така, че да изглежда такова.

- Не ми е ясно какво имаш предвид, чичо - каза Тарик.

Очите на Реза проблеснаха под светлината на факлите.

- Ще ви превърна в онова, което хората искат да видят. Трябва само да бъдете това, което вече сте -силни млади мъже и надарени воини.

Тарик смръщи чело, а в погледа му личеше несигурност.

- Но това все още не обяснява как възнамеряваме да убедим другите да последват кауза без лидер.

- Няма да е без лидер. Ти ще си водачът, Тарик-джан. Ти ще дадеш глас на тази кауза. Бунтовете по улиците на града биват потушавани отново и отново, тъй като нямат глас. Твоят глас трябва да отекне, да изиска да видим какво наистина се крие в сърцето на халифата ни - едно момче владетел, което не заслужава да управлява Хорасан. Момче владетел, което трябва да бъде унищожено на всяка цена.

Рахим тупна одобрително с длан по масата.

- Значи ще организираме силите си и ще щурмуваме града? Това е най-голямата ми надежда, но дали подобно начинание изобщо е възможно? - попита Тарик.

Реза отпи малка глътка от виното си.

- Ще се получи, ако изградим стратегията си върху това, в което вярваме, и го превърнем в реалност. Твоята надежда ще бъде нашата прахан, а моят справедлив гняв ще е искрата, която ще я подпали.

Тарик отново изгледа чичо си.

- Откъде ще започнем?

Реза бутна чинията си настрана.

- Върнете се у дома. Ще ми трябва време да разчистя делата си в Рей и да видя кой ще иска да ни помогне в нашата кауза. Емирът на Карадж вероятно ще ни окаже някаква подкрепа... Преди няколко седмици братовчедката на съпругата му беше сполетяна от съдбата на Шива. Щом мога, ще ви повикам.

- Ами Шази? Няма да напусна Рей, докато не...

- Днес следобед халифът потегли за град Амарда. Той не... - запъна се Реза, а около устата му се отпечатаха издайнически следи на скрита ярост. - Той не убива съпругите си, ако не е в Рей, вероятно за да го направят пред собствените му очи. Тя ще бъде в безопасност поне седмица.

Гарик помълча малко и кимна.

- Тогава с Рахим ще вземем с нас Ирса и Джахандар ефенди, ще се върнем у дома и ще чакаме вест от теб.

- Джахандар и Ирса? Не знаете ли? Те напуснаха Рей в нощта на сватбата. Оттогава досега никой нито ги е виждал, нито чувал.

- Заминали са? Но къде биха могли...

- Предполагам, че са тръгнали към теб, Тарик-джан. Не си ли получил писмо от тях?

- Получи писмото на Шази. В него тя не споменава ли за семейството си? - попита Рахим.

- Не знам. Така и не го дочетох докрай.

- Естествено, че не си - изпъшка Рахим.

Реза погледна племенника си замислено.

- В бъдеще трябва да си по-разсъдлив в действията си. Не бива да прибързваш с решенията си. Това ще ти е от голяма полза.

Тарик си пое дъх през носа.

- Да. Ще се справям по-добре, чичо.

- Винаги си се справял добре, Тарик-джан. Ето защо знам, че ще успеем.

- Благодаря ти. Благодаря, че с такова желание се заемаш с тази задача.

- Аз съм този, който трябва да е благодарен и на двама ви. От много отдавна не съм чувствал искрицата на надеждата у себе си.

Тримата мъже се надигнаха от масата и тръгнаха към другия край на двора, където Зорая продължаваше да стои в набързо скования си кафез и търпеливо чакаше Тарик. Той закопча кожената манкала върху предмишницата си и й свирна. Тя литна към протегнатата му ръка, като се наслаждаваше на вниманието му. Тарик я подхвърли с дясната си ръка към небето, за да може тя да ловува. Тя изкряска веднъж, писъкът изпълни двора и птицата потъна в неясния мрак.

Сянката от преминаващия над главата му сокол пролази по лицето на Тарик и за миг скри изражението му от светлината на факлите.

Реза се усмихна на себе си.

Нещо, за което да се бори.

И нещо, което да използва.

На следващата сутрин Рахим се събуди от резкия звук на удар на метал в дърво току до отворения му прозорец. Той се претърколи от леглото и се потътри тежко към перваза.

- Какво, по дяволите, правиш? - изръмжа той на Тарик.

- На какво ти прилича? - отвърна Тарик, вдигна обърнатия си лък и сложи стрела на тетивата. - Трябва да потегляме.

Рахим огледа небето. Слънцето още не се беше издигнало над хоризонта, все още беше само неравна ивица светлина по покривите на Рей на изток.