Рене Ахдие - Гневът и Зората

Той дръпна ръцете си.

- Добре.

- Има ли някакви правила?

- Всичко ли трябва да бъде игра? - запита я той с почти нечута въздишка.

- Има ли някакви правила, сайиди?

- Единственото правило е да мога да изпълня молбата ти.

- Ти си халифът на Хорасан. Владетелят на владетелите. Има ли молба, която да не можеш да изпълниш?

Лицето му помръкна.

- Аз съм просто човек, Шахризад.

Тя стана от леглото и се обърна към него.

- Тогава бъди човек, който поправя стореното. Тази сутрин се опита да ме убиеш. Считай се за щастливец, че не съм се опитала да върна жеста.

Все още.

Той се изправи на крака, беше по-висок от нея с повече от една глава. Чертите му отново се бяха вдълбали по лицето му, сковани зад булото на безпристрастието.

- Съжалявам.

- Доста жалко. Но все пак е някакво начало.

Светлите му като на тигър очи омекнаха почти недоловимо. Той сведе чело и тръгна към вратата.

- Шахризад?

- Да, сайиди.

- Този следобед потеглям за Амарда.

Шахризад чакаше.

- Няма да ме има седмица. Никой няма да те притеснява. Джалал ще отговаря за безопасността ти. Ако се нуждаеш от нещо, обърни се към него.

Тя кимна.

Той отново се спря.

- Наистина имах предвид това, което казах, когато те представих на генерал Ал Хури. Деня, в който ме нарече „моята владетелка ".

- Доста странен начин да го покажеш.

Той помълча.

- Няма да се случи отново.

- Ще видим дали няма.

- Владетелко моя - каза той и й се поклони отново с пръсти до челото си.

Шахризад стисна очи и се строполи на леглото в мига, в който халифът затвори вратата зад гърба си.

Шива, какво да правя сега?

СПРАВЕДЛИВ ГНЯВ И НЕСПОКОЕН ДУХ

Полумесецът над Рей светеше в млечнобяло, обрамчен от леката мъгла на облаците. Факлите грееха в поставките си по стените около елегантния двор на Реза бин Латиф и отпъждаха сенките, които танцуваха невъздържано по светлокафявите камъни. Въздухът беше натежал от мускусната миризма на дим и амбра.

- Отново се чувствам човек - каза Рахим, като прекоси двора и седна пред ниската масичка.

Реза се усмихна топло.

- Изглеждаш много по-отпочинал, Рахим-джан.

- Беше ми обещан облак от парфюм и не останах разочарован, Реза ефенди.

Тарик се присъедини към тях малко по-късно и седна срещу Рахим в откритата галерия.

Скоро им донесоха подноси с храна - вдигащ пара ориз басмати с масло, яркооранжев по средата от шафрана, заобиколен от агнешко в солен сос с фурми, карамелизиран лук и кисели трънки. Имаше още шишчета мариновано пилешко и печени домати, поднесени с охладено кисело мляко и краставици, а отделно бяха сложени свежи подправки, хляб лаваш, кръгли калъпи козе сирене и тънко нарязани червени репички, чийто ярък цвят се открояваше сред полираното дърво.

Ароматът на храната се смесваше с уханието на свещите и насищаше сетивата с дъх на подправки и изтънченост.

- Това почти ме кара да забравя последните три дни - каза Рахим. - Почти.

- Добре ли спа, Тарик-джан? - попита Реза.

- Толкова добре, колкото може да се очаква, чичо.

- Не бъди толкова обезсърчен - изсумтя Рахим. -Не си почивал и миг, откакто получи писмото на Шази. Да не мислиш, че си непобедим? Че можеш да живееш само от утринната роса и студената ярост?

Тарик се вгледа в приятеля си и грабна едно пилешко шишче.

- Той е прав. Знам, че нямаш търпение да обсъдим плановете си, но е важно първо да се погрижиш за себе си.

Реза се озърна през рамо и отпрати слугите.

- Благодаря ви. А сега ни оставете, моля.

Щом те си тръгнаха, той се пресегна и си сипа ориз басмати с агнешко задушено.

- Докато вие си почивахте следобеда, аз направих някои проучвания - започна Реза с приглушен глас. -Първо, ще продам всичко, което притежавам тук. Ще ни трябват пари и възможност да сме постоянно в движение. Прав ли съм, като предполагам, че баща ти не споделя нашата гледна точка?

- Баща ми няма да иска да е част от всичко това - отвърна примирено Тарик. - Вероятно ще се отрече от всякакво участие, ако въобще повдигна въпроса.

Реза кимна с привидно спокойствие.

- Тогава това ни изправя пред следващия проблем. Ако баща ти не желае да бъде въвличан в това начинание, нито пък да е свързан някак с него, ти не можеш открито да обявяваш името си, без да рискуваш живота на семейството си, а вероятно и този на семейството на Шахризад. Същото се отнася и за теб, Рахим. Фамилията Ал Дин Уалад е стара и по-големите ти братя никак няма да са доволни, че излагаш на опасност семействата им. Трябва да криете самоличността си.