Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Не бъркай разпалеността ми с глупост. Имам намерение да узная всичко възможно за него. Но това няма как да стане, ако стоя заключен зад стените на семейната ни крепост. Точно заради това ще отида в пустинята, за да издиря бедуините - рече Тарик, а по лицето му личеше стоманена решителност. - И отивам сам.

- Сам?

- Да. Сам. Ти трябва да стигнеш до Талекан, в случай че чичо ми изпрати вест. На всеки два дни ще пускам Зорая със съобщение къде се намирам.

- И ще ме оставиш с родителите ти?

- Винаги можеш да си отидеш у дома.

- При братята ми и ревящите им деца? - присмя му се Рахим. - Да се върна у дома, където все се опитват да ме оженят за грозната сестра на приятел на братовчед ми? Не, не мисля, че ще стане. Освен това мисля, че ти дължа поне толкова за всичките години приятелство. А на Шази дължа дори още повече.

Тарик се изсмя кротко.

-Благодаря ти, Рахим-джан. Както винаги, би трябвало, макар и да го правя рядко.

-Няма нужда, егоистично копеле такова. Така или иначе от всичките тези тайни заговори очаквам да излезе поне едно добро нещо.

- И какво е то?

- Ще се наспя за цяла нощ. Без да стрелят по мен За това.

Първата сутрин, в която Шахризад се събуди в двореца, без да се бои от зората, беше странна.

Сърцето й се сви по навик при вида на светлината, но после се успокои при звука на шетащата из стаята Деспина. Шахризад си пое дълбоко дъх, понадигна се и се намести върху възглавниците, като остави тялото си да се отпусне от новооткритото облекчение.

- Може би той просто трябва да си остане в Амарда - измърмори Шахризад под носа си.

- Тъкмо щях да те будя - отвърна Деспина. - Храната ти изстива.

Шахризад помълча. И взе решение.

Медът привлича повече мухи от оцета.

- Благодаря, че този път си направила по-добра преценка и не се отнасяш към мен с обичайната си грубост - подразни я Шахризад.

- Грубост? Сутрин съвсем не си особено приятна.

Шахризад се усмихна и стъпи на пода. Изправи се, бутна встрани тънката коприна около леглото и отиде до масата, където я чакаше обичайният й поднос с храна. Погледна към Деспина и с изненада видя, че лицето на прислужницата й не е лъчисто и перфектно гримирано, както обикновено. Кожата й беше бледа, а по челото й личаха бръчки.

- Какво не е наред? - попита Шахризад.

- Нищо ми няма. Добре съм, просто съм малко уморена.

- Уморена? Изглеждаш болна.

- Не. Ще се оправя.

- Искаш ли да си починеш?

- Добре съм, Шахризад. Наистина.

Деспина вдигна капака на супника и пусна захарен кристал в малка гравирана стъклена чаша. Взе украсения с орнаменти сребърен чайник от поставката му над бавно горяща свещ, вдигна го високо и започна да налива, но ръката й трепна, струята чай плисна в чашата и се разля.

- Съжалявам - измънка Деспина.

- Е, от време на време ти е позволено да допускаш грешки - усмихна се дяволито Шахризад.

- Всичко сочи тъкмо обратното - не й остана длъжна тя с тих глас.

- Кога съм имала такива ужасни изисквания?

Бръчките по челото на гъркинята се врязаха още по-дълбоко.

- Деспина. Какво има?

- Нищо.

Лъже. Пак лъже.

Шахризад отмести поглед и скъса парче хляб лаваш на две.

- Съжалявам - извини се Деспина и й наля чай. -Какво беше започнала да казваш за Амарда?

- Просто си мислех за пътуването на халифа. Знаеш ли защо отива там?

-Най-вероятно за да посети султана на партите. Той му е чичо.

-Ясно. Често ли го посещава? - полюбопитства Шахризад и започна да си яде супата.

- Не - поклати глава Деспина. - Те не са в точно... приятелски отношения. Султанът не му е роден чичо. Той е брат на бившата първа съпруга на халифа. И мрази майката на нашия халиф.

Интересно.

- Защо?

Деспина сви рамене.

- Предполагам, че всеки човек би мразил жената, заменила мъртвата му сестра. Причината изглежда логична. Освен това майката на халифа беше умна, красива и жизнена. По всичко личи, че първата съпруга на баща му не е... била такава.

- Защо тогава халифът ще посещава султана?

- Не съм сигурна. Предполагам, че заради дипломатическите отношения. Трябва да го питаш, когато се върне.

- Няма да ми каже.

Деспина й се усмихна леко.

- Радвам се, че отново ми говориш.

- Да продължа да мълча не е добър вариант за някой като мен.

- Мъдро решение. За някой като теб.

- Тъкмо това казах.

- Знам.

Шахризад изсумтя и посегна към чашата си чай, но забеляза необичайни тъмни петънца, сякаш нещо беше изцапало чайника отстрани. Тя го хвана за дръжката и го придърпа към себе си, като сбърчи вежди. Шахризад взе ленена кърпа и се опита да изтрие белезите.