Рене Ахдие - Гневът и Зората

Деспина беше непозната. Непознат човек, на когото не може да има доверие в свят, който току-що се беше опитал да я убие.

- Не искам да говоря за това, Деспина.

Гъркинята кимна бавно и прокара гребена през косата на Шахризад. Това напрегна врата й и тя усети болка, но не каза нищо.

На вратата се почука.

- Да отворя ли? - попита Деспина.

Шахризад сви рамене с безразличие и Деспина остави гребена в скута й, преди да отиде до двойната врата.

Какво ли могат да ми направят сега?

Тя погледна към прага и сърцето й сякаш пропадна в стомаха.

Фигурата на халифа на Хорасан хвърляше сянка към стаята.

Деспина излезе, без да каже и дума, и затвори вратата зад себе си.

Шахризад остана на ръба на леглото, като си играеше с гребена в скута си и гледаше повелителя си.

Той се приближи и тя видя белега по лицето му, където го беше ударила. Кожата му изглеждаше още по-тъмна, а на челюстта личеше и петно с виолетов оттенък. Очите му бяха изпити и уморени, сякаш не беше спал от доста време. Кокал четата на десния му юмрук бяха червени и разранени.

Той също я огледа изучаващо, като видя синините по врата й, тъмните сенки под очите й и предпазливо изправения й гръб.

- Как е ръката ти? - попита той с характерния си равен и полутих глас.

- Боли ме.

- Много ли?

- Сигурна съм, че няма да умра от болката в ръката. Това беше умишлена язвителна забележка и Шахризад видя, че той го е усетил и внимателно поддържаното му самообладание за миг се пропука. Халифът отиде до леглото и седна до нея. Тя се размърда, обезпокоена от близостта му.

- Шахризад...

- Какво искаш?

- Да поправя това, което сторих.

Тя въздъхна саркастично и го погледна в очите.

- Никога няма да можеш да поправиш това, което си сторил.

Той я огледа изучаващо.

- Това е може би първото наистина искрено нещо, което ми казваш.

Тя се изсмя горчиво.

- Казах ти, не си толкова надарен в разгадаването какви са хората. Може би съм излъгала веднъж или два пъти през живота си, но теб никога не съм те лъгала.

Това беше самата истина.

Гърдите му се издигаха и спускаха равномерно, докато той мислеше. После посегна, отмести косата й настрана и много внимателно докосна тънката й шия.

Шахризад се отдръпна, разстроена от явната загриженост, изписана на лицето му.

- И така ме боли - каза тя и бутна ръцете му.

Объркана, тя взе гребена от скута си, за да може да доразплете косата си...

И се намръщи от болка.

Ръката й.

- Имаш ли нужда от помощ? - попита я той.

- Не. Нямам.

Той въздъхна.

- Аз...

- Ако имам нужда от помощ, ще изчакам Деспина. Във всеки случай нямам нужда от твоята помощ.

Тя понечи да стане, но халифът я хвана за кръста и отново я накара да седне срещу него.

- Моля те, Шахризад - прошепна той във все още влажната и коса. - Нека поправя стореното.

Той я прегърна и с другата си ръка, като я държеше до тялото си. Сърцето й биеше лудо. Недей.

- Няма никакви извинения за това, което се случи тази сутрин. Искам да...

- Къде беше? - попита го Шахризад, като се постара да овладее треперенето в гласа си.

- Не бях там, където трябваше да бъда.

- Тази сутрин и снощи.

Той се приведе към ухото й и тя усети дъха му по кожата си.

- Тази сутрин не бях там, където трябваше да бъда. А снощи не бях там, където исках да бъда.

Шахризад извърна лице нагоре и очите й се разшириха от почуда от онова, което видя. Ръцете му се стегнаха около кръста й. Той сведе глава и притисна челото си в нейното с докосване, меко като шепот.

- Моя Планина от адамант.

Тя усети, че се отпуска в прегръдката му, покорена от милувката му. Той ухаеше на сандалово дърво и на слънце. Странно, че никога преди не го беше забелязала - че в желанието си да стои далеч от него не беше обърнала внимание на нещо толкова просто, но и толкова отличително като мириса му.

Тя пое дъх и остави чистият аромат да проясни мислите й.

Когато той сложи длан на бузата й, Шахризад осъзна нещо ужасяващо.

Искаше да го целуне.

Не.

Едно беше да отвърне на неговата целувка, беше се подготвила за това. Но друго беше да иска неговата целувка... а това да желае обичта му беше нещо съвсем различно. Да се разтопи в ръцете на убиеца на Шива при първия знак за беда.

Слабост.

Тя се дръпна, изправи гръб с отвращение, като унищожи мига с едно-единствено движение.

- Ако искаш да поправиш стореното, ще измисля как да стане.

И това няма да включва докосванията ти.