Рене Ахдие - Гневът и Зората

Ъгълчето на устните му се надигна едва-едва. Виното я изгаряше. Тя прочисти гърло и остави бокала пред себе си.

- Между другото, реших как би могъл да започнеш да поправяш стореното. Ако все още искаш, разбира се.

Той се облегна върху възглавниците и я изчака. Шахризад си пое дълбоко дъх и се приготви да заложи капана.

- Нали си спомняш, че снощи ти разказах как Аладин видял принцесата да скита преоблечена по улиците на града?

Халифът кимна.

- Ти ми каза, че завиждаш на свободата на принцесата да опознае града си, без мантията на владетелка на плещите си. Искам и аз да го направя. С теб -завърши тя.

Той замръзна, а очите му изучаваха лицето й.

- Искаш да изляза в Рей без охраната си?

-Да.

- Само с теб?

-Да.

Той помълча.

- Кога?

- Утре през нощта.

- Защо?

Той неми отказва категорично.

- Заради приключението - предизвика го тя.

Той отклони поглед.

Сякаш пресмяташе нещо.

- А и си ми задължен - притисна го Шахризад.

Моля те. Не ми отказвай този шанс.

- Съгласен съм. Задължен съм ти. Приемам.

Шахризад направо грейна срещу него.

Очите му се разшириха от изумление при слънчевата й усмивка.

И - за нейна изненада - той й се усмихна по същия начин.

Обикновено ъгловатото му и студено лице се промени и пред нея сякаш застана непознат човек.

Непознат, но поразително впечатляващ.

Нещо стегна гърдите й, но... тя реши, че няма да му обръща внимание.

Каквото и да й струваше.

Двамата седяха в една малка уличка близо до входа на открития пазар, или сук, както му викаха в тази част на света. Здрачът беше оцветил небето над главите им във виолетово,

а смесицата от подправки, пот и добитък изпълваше пролетния въздух с тежкия аромат иа живота в цялото му изобилие.

Шахризад придърпа тъмносивия си плащ по-плътно около себе си. Беше откраднала кристала с отровена захар и го държеше в джоба си. Струваше й се, че ще избухне в пламъци само при мисълта за него.

Нетърпеливите светли като охра очи на халифа попиваха всичко около тях. Черната му рида беше привързана около челото му с тънка ивица от почти неразличима тъмна кожа.

- Идвал ли си до сука на Рей преди? - прошепна тя.

-Не.

- Стой до мен. Тук е почти като лабиринт. С всяка година пазарът става все по-голям, а пътеките между сергиите се вият както си щат.

- Тъкмо тук смятах да те изоставя и да се разходя, за да поразгледам сам - измърмори той.

- Нима се опитваш да се шегуваш, сайиди?

Той сбърчи вежди.

Не бива да употребяваш това обръщение тук, Шахризад.

Забележката беше правдива. Особено като се имат предвид бунтовете срещу него по същите тези улици.

-Прав си... Халид.

Той издиша отсечено.

- А аз как да те наричам?

- Моля?

- Как те наричат приятелите ти?

Тя се поколеба.

Защо се опитвам да запазя за себе си един глупав прякор, който Рахим ми даде, когато бях на десет години?

- Шази.

По устните му пробяга намек за усмивка.

- Шази. Подхожда ти.

Тя извъртя очи с досада.

- Ела с мен.

Шахризад напусна безопасните сенки и се впусна към гъмжащата тълпа на най- оживения открит пазар в Рей. Халифът на Хорасан я следваше отблизо, докато минаваха под арката и навлизаха сред кипящата бъркотия от хора и стоки.

Отдясно стояха търговци, хвалещи настойчиво всякакви храни - захаросани смокини и най-различни сушени плодове, какви ли не ядки в намокрени дървени бъчви и купчини ярки подправки. Вляво бяха продавачите на плетени тъкани, боядисани платове и чилета прежда. Краищата им потрепваха лениво, а цветовете им се полюшваха като знаме в цветовете на дъгата. Много от търговците започваха да ги дърпат, да се опитват да ги накарат да опитат шамфъстъка или чудните сушени кайсии. Отначало Халид настръхваше при всеки опит някой да се доближи до него, но скоро възприе отпуснатата походка на редовен посетител, който просто се разхожда из сука в топлата пролетна вечер.

Изведнъж един млад мъж изскочи иззад една колона и уви Шахризад в светкавица от яркооранжева коприна.

- Толкова е прекрасно! - въздъхна той. - Трябва да го купите. Толкова ви отива.

- Не мисля така - поклати глава Шахризад и отблъсна ръцете му.

Той отново се доближи до нея.

- Виждал ли съм ви преди, млада господарке? Не бих забравил такава красота.

- Не, не си я виждал - каза Халид с нисък глас.

Младият мъж се ухили насреща му.

- Не говоря на теб. Разговарям с най-красивото момиче, което съм виждал от много време насам.