Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Омар-джан, къде се губиш? Внуците ти са гладни, а заради това дъщерите ти са ядосани.

Омар се усмихна отстъпчиво.

- Доведох гост. Можем ли да се сместим и да приемем още един човек?

Тя извърна очи към небето, а после погледна Тарик.

- А кой си ти, млади човече?

- Той е нашият безименен сахиб. А моето любопитно сърце жадува да чуе историята му. Вярвам, че е хубава история, Айша. За любов и многото битки, които човек трябва да води, за да я спечели - отвърна Омар с намигване.

Тя поклати глава.

- Е, покани го вътре.

Тарик не откъсваше поглед от Омар, а подозренията му внезапно намериха логично заключение. Той слезе от седлото.

- Ти не си слуга - каза Тарик.

Омар се обърна към него и познатата широка усмивка озари обветреното му лице, като разкри редките му зъби.

- Да съм казал, че съм?

Тарик не отклони поглед. Преструвката, че това е просто някакъв глупав старец, беше изчезнала под светлината на факлите, заменена от мъдрост и веселие.

И лукава интелигентност.

- Прости ми недоразумението - продължи Омар.

Тарик изсумтя невярващо.

- Няма никакво недоразумение. Аз видях точно това, което ти искаше да видя.

Омар се разсмя гръмогласно.

- А може би си видял тъкмо онова, което си искал да видиш.

Тарик отметна ридата си и пристъпи напред.

- Казвам се Тарик.

Рунтавите вежди на Омар се надигнаха с одобрение.

- А аз съм Омар ал Садик, шести шейх от моя род...

Той протегна набръчкана си длан и Тарик я пое.

- Добре дошъл в дома ми.

ОБЕЩАНИЕТО НА УТРЕШНИЯ ДЕН

Два дни след завръщането на халифа от Амарда Шахризад беше готова да приложи плана си.

Стига толкова.

Нямаше значение какво беше намекнал Муса ефенди за трагичното минало.

Нямаше значение, че този свят съвсем не беше толкова прост, колкото тя си беше помислила.

И нямаше абсолютно никакво значение, че сърцето й... не я слушаше.

Беше дошла в двореца с ясна цел.

Халифът на Хорасан трябваше да умре.

А тя знаеше точно как да го постигне.

Същата вечер Шахризад седеше срещу него в стаята си и ядеше грозде, докато той пиеше вино.

Печелеше време до настъпването на момента за удара.

- Много си тиха - отбеляза халифът.

- А ти изглеждаш много уморен.

- Пътуването от Амарда дотук не беше леко.

Тя се взря през масата в подобните му на тигър очи. Под тях ясно личаха сенки, а острите му черти изглеждаха още по-вдълбани заради ясните следи на изтощение.

- Не спя добре, откакто се върнах.

- Не би ли желал да отложа продължението на приказката за Аладин? Може би е по- добре да поспиш? -намекна Шахризад.

- Не. Не искам това. Никак.

Тя извърна очи, неспособна да издържи на пронизващия му поглед.

- Мога ли да те попитам нещо, сайиди?

- Можеш да правиш каквото поискаш. Аз ще се държа по същия начин.

- Защо отиде до Амарда?

Той смръщи вежди.

- Чух, че Джалал е направил така, че да се срещнеш с Муса Сарагоса. Без съмнение си научила интересни неща за детството ми, докато си разговаряла с него. Предполагам, че вече знаеш за майка ми.

- Той ми каза за нея, да.

- Между султана на партите и мен има мълчаливо споразумение. Приблизително на всеки шест месеца аз отивам да го видя и отправям завоалирани заплахи, перча се като паун в демонстрация на сила, чиято цел е да го разубеди от предположението, че аз не съм законният наследник на халифата на Хорасан.

- Моля? - сепна се Шахризад.

интерес на истината е логично - продължи той. - Той открито нарича майка ми курва. Всички се съмняват кой е баща ми. Това му дава възможност да набере подкрепа и да започне война срещу халифага. Само че му липсват сила и войска да я обяви. А аз възнамерявам да задържа нещата по същия начин.

- Той... той нарича майка ти курва?

- Това не бива да те шокира. Баща ми казваше същото в очите ми. Много пъти.

Шахризад си пое внимателно въздух.

- Баща ти съмняваше ли се дали си негов син? Халифът вдигна чашата с вино към устните си и отпи продължително.

- Пак ти казвам, това не бива да те шокира.

Почти й се дощя да не беше чула последните му думи.

Що за детство без любов е било неговото?

- А това струва ли ти се нормално?

Той остави чашата на масата.

- Предполагам, че разбирането ми за света е изкривено.

- Искаш ли да те съжалявам, сайиди?

- Искаш ли да ме съжаляваш, Шахризад?

- Не. Не искам.

- Тогава и аз не искам.

Объркана, тя грабна чашата му от масата и допи каквото беше останало в нея.