Рене Ахдие - Гневът и Зората

Шахризад едва се сдържа да не се изсмее.

- Оценявам вашето усърдие - отвърна Халид.

Той изсумтя в отговор и отново отмести очи към Шахризад.

- Сигурен съм, че вечерта е била изтощителна, сайиди. С радост ще ескортирам владетелката до покоите й.

- Не е необходимо. Сам ще я отведа. След това бих искал да си поговоря с вас в преддверието.

Шахрбанът кимна.

- Ще ви очаквам да дойдете, сайиди.

Халид и Шахризад продължиха по притъмнелите коридори, заобиколени от охраната. И тук, в хладните и сякаш вещаещи нещо лошо коридори, тя видя как лицето му се изопва, а мислите и чувствата му се скриват някъде далеч-далеч. На място, където никой не беше допуснат.

Единственият знак, единственият намек, че тя е все още част от неговата реалност, беше ръката й, вплетена в неговата.

И въобще не я беше грижа за това.

Това не бива да има значение. Той не бива да има значение.

Тя отново се опита да измъкне ръката си, а той пак я стисна по-силно.

Раджпутът чакаше пред покоите й. Той кимна на Халид с безцеремонността на приятел,

докато един от стражите задържаше вратите отворени.

Халид пусна ръката й в мига, в който вратата хлопна зад гърба им.

Шахризад се обърна несигурна към него.

- Защо генерал Ал Хури не ме харесва? - попита тя безизразно.

Халид я погледна в очите.

- Вижда заплаха.

- Защо вижда заплаха?

- Защото не те разбира.

- А нужно ли е да ме разбира? Защото и аз не го разбирам.

Халид си пое дъх през носа.

- Значи си готова да отговориш на въпросите ми?

Много добре. И аз имам въпроси.

- На какви въпроси?

- Ще отговоря на твоите, когато си готова да отговориш на моите.

-Халид...

Той се приведе и я целуна по челото.

- Лек сън, Шази.

Ръката му се плъзна по кръста й, сякаш търсеше разрешение.

Шахризад си пое забързано дъх.

Това е лудост. Той ме кара да се чувствам слаба. Кара ме да забравя.

Трябва да го отблъсна.

Но толкова много искаше да се притисне към него. Да се изгуби и да забрави за всичко освен за чувството да се мята в капана на желанията, който сама беше поставила.

- Благодаря ти за приключението - каза той.

- Няма защо.

Той й се усмихна примамливо. Като покана.

Но бремето на предателството висеше над нея, тежестта му спъваше всяко нейно действие. Посрамваше я, че дори си помисля за един миг в обятията му, и настояваше да не се поддава отново на желанията на изменчивото й сърце.

Как мога да го желая? След като той уби Шива? След като е убил толкова много млади момичета без никакво обяснение?

Какво ми става?

Тя го изгледа с явна предпазливост и той бързо я лиши от възможност за избор. Толкова бързо, колкото й я беше предложил.

- Лека нощ, Шахризад.

Тя издиша. Това беше най-лошото облекчение, което беше изпитвала някога.

Щях ли да стрелям, ако имах още един шанс? Имам ли сили да направя онова, което трябва да се направи?

Шахризад сви юмруци.

Може и да не съм способна да го убия без колебание, но трябва да направя необходимото.

Ще узная защо е избил всичките си булки.

И ще го накажа за това.

Той стоеше пред вратата и.

Разкъсан.

Напоследък това се превръщаше в познато състояние.

Той го ненавиждаше.

Халид не обърна внимание на многозначителната усмивка на раджпута и тръгна към собствените си покои. Както винаги, чувството за хумор на охранителя не беше нито на място, нито в точния момент.

Стъпките на Халид отекваха из коридорите от сенки и камък. Грубият гранит и прошареният със синьо ахат на двореца не бяха му дали спасение от писъците на призраците.

Рай за кошмарите...

До идването на Шахризад.

Страшно проклето момиче. Но и владетелка във всеки смисъл на думата.

Неговата владетелка.

Той остави войниците извън преддверието, което водеше към личните му покои.

Генерал Ал Хури го чакаше седнал пред абаносова маса с две бронзови лампи, излъчващи златисто сияние, и сребърен чайник, проблясващ на поставката си върху бавно горящата свещ.

Шахрбанът стана на крака при влизането на Халид в преддверието.

- Сайиди.

- Седнете, моля ви - махна Халид и се намести сред възглавниците точно отсреща. - Извинявам се за късния час, но трябва да обсъдя нещо важно с вас. Затова ще си спестя формалностите.

- Разбира се, сайиди.