Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Нима, когато миналата седмица потеглих на път, не бях достатъчно ясен за настоящата заповед относно владетелката?

Тревожното изражение на шахрбана стана още пообъркано.

- Сайиди...

- Няма да има други опити за посегателство върху живота й.

- Но, сайиди...

- Не. Никакви задкулисни замисли повече. Никаква отровена захар. Нещо повече, ще приемам всякакви опити за нарушаване на тази заповед за директна заплаха за моя живот. Разбирате ли, генерале?

- Сайиди !

- Зададох ви въпрос, генерал Ал Хури.

Шахрбанът настръхна за миг.

- А аз не мога да отговоря.

- Чичо Ареф!

Нетипичното избухване на Халид отекна из стаята и сякаш надвисна с напрежението на толкова много неизказани неща.

- Тя ще бъде твоята гибел.

- Това е мое решение.

- И ще разрушиш всичко, направено до момента? Няма значение колко безсъзнателни са били действията ни, вече сме почти накрая. Моля те. На колене те моля. Помисли отново. Тя е просто едно момиче. Каква толкова означава за теб? Не можем да й имаме вяра, Халид-джан. Каза ли ти защо е дошла доброволно? Призна ли ти какво я е тласнало да го направи? Чие е това дете? Умолявам те. Не мога да го понеса. Не позволявай на това безсрамно младо момиче да се превърне в наша разруха.

Халид се вгледа в чичо си през масата.

- Взех решението си.

Шахрбанът се поколеба, а лицето му стана още пообъркано.

- Моля те. Ако я... обичаш? Кажи ми, че не обичаш това дете, Халид-джан.

- Не става дума за обич.

- Защо тогава? Не е задължително да взимаш лично участие в това. Просто отстъпи. Прекрати всякакви контакти с нея, както направи онази нощ, а аз ще се оправя на изгрев слънце.

- Не. Опитах се, чичо Ареф. Онази сутрин... - Халид потръпна от спомена.

- Но все пак не я обичаш? - попита шахрбанът с присвити очи.

- Знаеш какво мисля по въпроса.

- Тогава какво искаш от това нагло младо момиче, Халид-джан!

- Нещо повече.

- А ако дъждовете спрат отново?

Халид помълча.

- Ще направя каквото е нужно за хората на Рей. Шахрбанът въздъхна толкова тежко, сякаш камък тежеше на душата му.

- Няма да успееш да го издържиш. Дори и сега виждам, че започва да ти се отразява.

- Пак ти казвам. Това е мое решение.

- А враговете ти ще тържествуват, тъй като това ще те унищожи отвътре, а и отвън.

Халид се приведе напред и притисна чело в дланите си.

- Тогава ти вярвам, че ще се погрижиш те никога да не разберат - каза той с лице към пода, изразяващ безрезервно доверие в чичо си.

Шахрбанът кимна, опря се с ръце на мрамора и се изправи. Погледна изтощения си господар и тъгата отново се изписа по лицето му.

- Сайиди? Моля, прости ми този последен въпрос. Но трябва да знам... Струва ли си такъв риск?

Халид вдигна глава, а оранжевите пламъци на лампите се отразяваха в очите му.

- Честно? Не знам...

Раменете на шахрбана се отпуснаха.

- Но знам, че не си спомням кога за последен път толкова силно съм желал нещо - довърши той тихо.

Внимателната усмивка на Халид окончателно убеди шахрбана - първата истинска усмивка, която беше виждал по лицето на племенника си от години.

- Халид-джан. Ще защитавам владетелката. Докато мога.

- Благодаря ти.

- Сайиди - понечи да се поклони шахрбанът.

-Генерал Ал Хури?

-Да?

- Моля те, прати да повикат лечителя магьосник, като си тръгнеш.

- Да, сайиди.

- И ако бих могъл да попитам едно последно нещо...

- Разбира се.

- Постигна ли някакъв напредък в установяване къде се намира семейството на владетелката?

- Не, сайиди. Все още търсим.

Халид прекара пръсти през черната си коса, като я разроши.

- Продължавайте да търсите. Бъдете неуморни в усилията си.

- Да, сайиди - отвърна шахрбанът, като се поклони с ръка на челото и напусна преддверието.

Халид смъкна черната рида от раменете си и я пусна в скута си. Знаеше, че вероятно Шахризад беше отпратила семейството си или че те са побягнали сами, оставяйки зад гърба си куп въпроси без отговор. А и според него съвпадението между двете събития надали беше случайно. По-скоро беше свързано със сватбата му с Шахризад.

Ако успееше да намери семейството й, сигурно щеше да получи и отговорите, за които копнееше.

Но дали щеше да иска да научи отговорите, когато дойдеше времето?