Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Вече съм приготвила дълъг камис и подходящи за него шалвари. Облечи се и можем да тръгваме.

- Но аз не съм се изкъпала! Къде ме водиш?

- Всичко ли трябва да разваляш?

- Къде ще ходим? - настоя Шахризад. - Кажи ми веднага.

- Чудесно! - въздъхна Деспина. - Ще ти кажа, докато се обличаш.

Тя натика дрехите в ръцете на Шахризад и я побутна към паравана, за да се приготви, без никой да я гледа.

- Миналата зима - започна Деспина - халифът отиде до Дамаск, за да посети малика на Асирия, и докато беше там, видял новата му баня - огромен басейн с вода, която поддържат топла със специални нагрети камъни. Парата ще направи чудеса с кожата ти. Както и да е, халифът построи една такава баня тук, в двореца! Тъкмо я завършиха!

-И?

- Очевидно искам да те заведа там - завъртя очи Деспина в престорено отчаяние.

- Очевидно. Само не разбирам защо това е причина за такова въодушевление.

- Защото е просто удивителна. И нова. А ти ще си една от първите, които ще я пробват.

- Значи той иска да ме свари до смърт? - попита саркастично Шахризад.

Деспина се изкиска.

- Готова съм.

Шахризад излезе иззад паравана, облечена в обикновена дреха от бледозелен лен. Беше си сложила подходящи нефритени обици и златисти чехли с остри носове. Беше сплела косата си на една плитка по гърба. Тя отиде до вратата и я дръпна.

Раджпутът не се виждаше никъде.

- Къде е той? - попита Шахризад.

- О, днес няма да е с нас.

- Какво? Защо?

- Защото отиваме в банята. Там няма как да ни придружава, не е ли така?

- Не, но... - присви устни Шахризад.

Деспина затвори вратата зад гърба й, но Шахризад я забеляза как хапе нервно карминеночервената си долна устна.

Сякаш се опитваше да скрие нещо.

- Деспина. Къде е раджпутът?

- Казах ти. Днес е освободен.

Това е добре. Но къде ходи, когато е свободен?

- Откъде бих могла да знам?

- Ти знаеш всичко.

- Не и това, Шахризад.

Защо ме лъже? Мислех, че не ми е позволено да ходя където и да било без раджпута. Къде ли ме води наистина?

- Няма да ходя никъде, докато не ми кажеш къде е охранителят ми.

- В името на Зевс, ти си голяма напаст, Шахризад ал Хайзуран!

Деспина се разплака.

- Хубаво е, че си го разбрала. Ще си спестиш време. А сега отговори на въпроса ми.

- Няма.

- Отговори ми, проклета тивянко!

- Няма, конски задник такъв!

Шахризад направо зяпна от изумление.

- Чуй ме. Можем или да стоим в коридорите на двореца и да си крещим, или да ме оставиш да вървя, където реша, и да си спестиш неприятностите. Когато бях на дванадесет, ме обвиниха заедно с най-добрата ми приятелка в кражба на огърлица. Четиринадесетгодишният син на собственика на магазина каза, че ще ни пусне, ако и двете го целунем. Аз му строших носа, а приятелката ми го блъсна в корито за поене на добитък. Когато баща му ни обвини, ние отрекохме всичко, а аз трябваше да седя цяла нощ пред вратата на къщата ни. Никога не съм спала толкова добре.

- Какво искаш да кажеш?

- Никога не губя, нито пък ме е страх да пролея кръв.

Деспина я изгледа.

- Отлично! Раджпутът участва в турнир. Този следобед мъжете организират турнир по бой с мечове.

В лешниковите очи на Шахризад проблесна пресметлива искрица.

- Виждаш ли! Точно затова не ти казах! - изсумтя Деспина. - Така или иначе не можеш да отидеш. Ако халифът те види там, ще те...

- Той ще се бие ли в турнира?

- Разбира се.

Значи няма как да ме спреш.

- Той няма да ми направи нищо - обяви Шахризад, макар че в гласа се преплетоха нотки на несигурност.

- Не мога да кажа същото за себе си - отвърна Деспина.

- Добре. Има ли начин да гледаме, така че никой да не разбере, че сме там?

- Не може ли просто да отидем до банята? - примоли се Деспина.

- Разбира се. След турнира.

- Хера всемогъща! Ще ме убият като твоя прислужница.- Това определено е най- глупавото нещо за шестте години, в които живея в този дворец - прошепна тихо Деспина, докато се промъкваха приведени зад кафеникава каменна стена. През решетката върху нея можеха да наблюдават просторната пясъчна арена отдолу.

- Хвърли вината върху мен - измърмори Шахризад в отговор.

- О, ще го направя. Бъди сигурна.

- Някога гледала ли си такъв турнир?

- Не. Те не се провеждат пред публика.

- Защо?

Не съм сигурна. Може би защото... - дъхът на Деспина пресекна, щом първият войник стъпи на пясъка.

- Сигурно причината е тъкмо тази - пошегува се Шахризад с леко смущение.

Боецът носеше само шалвари и виненочервен пояс тика. Беше бос, без камис. Без рида. Голите му гърди лъщяха от пот под силното следобедно слънце. В пълно мълчание той изтегли големия си ятаган от ножницата на левия си хълбок. Острието беше тясно при дръжката, но нагоре се разширяваше и извиваше, преди отново да се стесни и да завърши със смъртоносен връх.