Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Това е нова история.

- Не, не е. Това е част от същата приказка.

Откъм вратата се разнесе почукване.

Шахризад се надигна от леглото, сграбчи шамлата и с треперещи ръце върза колана на кръста си.

- Шахризад...

- Разбирате ли, Аладин бил отличен комарджия... измамник от най-висока класа. Преди него баща му бил...

- Шахризад.

- Това не е друга история, сайиди - каза тя със спокоен и тих тон, като стисна ръце в юмруци и ги скри в гънките на робата, за да прикрие издайническото им треперене.

На вратата се почука отново, този път по-настоятелно от преди. Той се изправи на крака.

- Влез - нареди халифът.

В стаята се появиха четирима войници и шахрбанът на Рей. Шахризад усети как подът се залюля под краката й. Тя се стегна, не позволи на коленете й да се подкосят и остана напълно изправена, за да не позволи тялото й да издаде какъвто и да било знак на слабост.

Защо бащата на Джалал е тук?

- Г енерал Ал Хури. Нещо не е наред ли? - попита халифът.

Шахрбанът се поклони пред повелителя си с ръка на челото.

- Не, сайиди - поколеба се той. - Но... вече е сутрин.

Очите му се стрелнаха към Шахризад и той пребледня, като избягваше погледа й.

Той не може... той... Нима иска да ме убие? Защо би желал смъртта ми?

Халифът не понечи да го спре и шахрбанът кимна на войниците към Шахризад.

Те тръгнаха към нея.

А сърцето й... сърцето й щеше да изскочи от гърлото.

Не!

Един от стражите посегна към ръката й. Когато дланта му се сви около китката й, Шахризад видя как чертите на халифа се стегнаха. Тя издърпа рязко ръката си от хватката на войника, сякаш някой държеше горящ пламък до плътта й.

- Не ме докосвай! - извика тя.

Друг страж я хвана за рамото, но тя го удари по ръката и я изблъска.

- Вие глухи ли сте? Как се осмелявате да ме докосвате? Знаете ли коя съм аз? - викна тя отново, но в гласа й се промъкна паника.

Не знаеше какво друго да направи и се втренчи неотклонно във врага си.

Очите на тигъра... се замъглиха.

Станаха предпазливи.

А после?

Спокойни.

-Генерал Ал Хури?

- Да, сайиди.

- Бих искал да ви представя на Планината от адамант.

Погледът на шахрбана пробяга между халифа и Шахризад.

- Но, сайиди... Не разбирам. Вие не можете... Халифът се обърна и се изправи лице в лице с шахрбана.

- Прав сте, генерале. Не разбирате. Може би никога няма да разберете. Въпреки това бих искал да ви представя на Планината от адамант...

Халифът погледна пак към Шахризад, а по устните му се мярна призрачна усмивка.

- Моята владетелка.

НАЧАЛОТО Е КРАЯТ

Ридата на Тарик беше покрита с дебел слой прах. Пясъкът беше полепнал по всяка непокрита част от кожата му. Тъмно дорестият му жребец беше плувнал в пот, а около железния мундщук в устата му започваше да се събира пяна.

Рахим беше започнал да мърмори, а в последните часове дори не се стараеше да го крие.

Но Тарик виждаше как портите на Рей се очертават на хоризонта.

И отказа да спре.

- В името на всичко свято, не можем ли да позабавим ход поне за минутка? - викна Рахим за пети път през последните пет минути.

- Давай. Спри коня, а после се строполи от седлото. От теб ще излезе чудно пиршество за гарваните -озъби му се Тарик.

- От два дни яздим, сякаш ни преследват хиляди дяволи.

- И ето че почти стигнахме.

Рахим забави коня си от бесен кариер до лек галоп и отри потта от челото си.

- Не ме разбирай криво, аз се притеснявам за Шази колкото и ти. Но каква полза от теб, ако едва се държиш на краката си от глад и си полумъртъв от изтощение?

- Щом стигнем до къщата на чичо Реза, можем да спим сред благоухание на парфюми -

отвърна Тарик. -Просто трябва да стигнем до Рей. Трябва да стигна!

Тарик не само не намали темпото, а пришпори коня си още по-бързо.

- И да се притесняваш до смърт, от това няма никаква полза. Ако някой може да направи невъзможното, това е Шази.

Тарик дръпна юздите на арабския си жребец, изчака Рахим и изравни скоростта си с него.

- Тя въобще не биваше да се опитва.

- Вината не е твоя.

- Да не мислиш, че тук става дума за вина? - избухна Тарик.

- Не знам. Знам само, че се чувстваш отговорен и искаш да оправиш нещата. А аз пък се чувствам отговорен за теб. И за Шази.

- Съжалявам - каза Тарик. - Нямам право да ти крещя. Но бих направил всичко, за да предотвратя това. Само при мисълта за нея...