Рене Ахдие - Гневът и Зората

Реза се вгледа в красивия си племенник. В решителните му черти и здраво стиснатите челюсти.

- Какво планираш да направиш?

- Ще му изтръгна сърцето.

Реза стисна дланта на Тарик толкова силно, че го заболя.

- Какво говориш - това е измяна.

- Знам.

- А и за да успееш, трябва да проникнеш в двореца или... или да започнеш война.

-Да.

- Не можеш да го направиш сам, Тарик- джан.

Тарик замълча и погледна чичо си в очите.

- Подготвен ли си да започнеш война заради нея? Без значение дали тя ще... продължи да оцелява или не? - попита го Реза меко.

Тарик се намръщи.

- Той заслужава да умре заради това, което причини на семейството ни. Няма да му позволя да отнеме нищо повече от мен... или от някой друг, ако щеш. А ако това означава, че трябва да завладея халифата му, за да го направя... - спря се Тарик и си пое дълбоко дъх. - Ще ми помогнеш ли, чичо?

Реза бин Латиф се огледа из красивия си двор. От всеки ъгъл надничаха призраци и го измъчваха. Смехът на дъщеря му се издигна игриво в небето. Докосването на съпругата му изтече през пръстите му като шепа пясък.

Не можеше да ги остави да го напуснат. Спомените за тях двете, макар и бледи и разпокъсани, бяха единственото, което му беше останало. Единственото, за което си струваше да се бие.

Реза погледна отново сина на емир Насир ал Зияд -наследника на четвъртата по големина крепост в Хорасан. С потекло на владетел.

Тарик Имран ал Зияд - шанс да поправи сгрешеното... И спомените му отново да бъдат непокътнати.

- Ела с мен.

ШАМШИРЪТ

- Ставай.

В отговор Шахризад простена и дръпна възглавницата върху лицето си.

- Ставай. Веднага.

- Махай се - изръмжа Шахризад.

При тези думи Деспина безцеремонно изтръгна възглавницата от ръцете й и я удари с нея по бузата толкова силно, че я шокира.

Шахризад седна в леглото, а бясната й ярост взе връх над изтощението й.

- Ти побърка ли се? - викна тя.

- Казах ти да ставаш - отвърна Деспина с равен тон.

Без да знае какво друго да направи, Шахризад запрати възглавницата към главата на прислужницата си.

Деспина я улови със смях.

- Ставай, Шахризад, разглезена съпруго на халифа на Хорасан, Владетелко на владетелките. Цяла сутрин те чакам, а и трябва да отидем на едно място.

Когато Шахризад най-после се надигна от леглото, тя видя, че Деспина отново е безупречно облечена в друга драпирана рокля, а бледата й кожа беше толкова лъскава, че отразяваше изящно леещата се от терасата светлина.

- Къде си се научила на това? - попита Шахризад с неохотно възхищение.

Деспина сложи ръце на кръста си и повдигна вежда.

- Дрехите, косата... това - Шахризад прокара пръсти през собствената си оплетена и буйна като грива коса, докато поясняваше.

- У дома, в град Тива. Майка ми ме научи. Тя беше една от най-известните красавици в цяла Кадмея. Вероятно и по всички гръцки острови.

- О - впечатли се Шахризад, като оглеждаше лъскавите къдрици на Деспина и не спираше да отмята оплетената си коса назад.

- Аз не бих го правила - ухили се прислужницата.

- Какво не би правила?

- Не бих се опитвала да ме примамиш да ти направя комплимент.

- Моля? - изуми се Шахризад.

- Много пъти съм срещала хора като теб - момичета, красиви без никакви усилия, младите силфиди на света. Те жънат възхищение, без да се грижат за чара си, но страдат от същото желание да бъдат харесвани като всички нас. Само защото не знаеш как да извлечеш максимума от многото си дарби, не означава, че никой не ги забелязва, Шахризад. Но ако искаш, бих могла да те науча. Макар че сякаш не се нуждаеш от помощта ми - намигна й Деспина. - Очевидно халифът оценява чара ти такъв, какъвто е.

- Е, той не е особено придирчив мъж. Колко съпруги е имал само през последните три месеца? Шестдесет? Седемдесет и пет? - отвърна язвително Шахризад.

Деспина изкриви уста недоволно.

- Но той не ги е посещавал през нощта.

- Какво?

- Обикновено ги избират случайно, той се жени за тях и... е, знаеш какво се случва на следващата сутрин.

- Не ме лъжи, Деспина.

- Не те лъжа. Ти си първата булка, която той е потърсил след сватбата.

He й вярвам.

- Ако се чудиш, това не биваше да ти го казвам -призна Деспина.

- Защо тогава го направи?

- Не знам - сви рамене тя. - Може би просто ми се иска да ме харесваш.

Шахризад я изгледа продължително и твърдо.

- Ако искаш да те харесвам, ми помогни да измисля какви дрехи да си избера. Също така къде е храната? Умирам от глад.