Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Спри. Не се самонаказвай.

Двамата продължиха да яздят мълчаливо няколко минути.

- Чувствам се виновен - призна Тарик.

- Знам.

- Чувствах се виновен и когато Шива умря.

- Защо?

- Защото не знаех какво да кажа на Шази след смъртта на най-добрата й приятелка. След смъртта на братовчедка ми. На никого не знаех какво да кажа. Майка ми беше напълно съсипана. Леля ми... е, в крайна сметка не мисля, че някой би могъл да направи каквото и да било, за да я спаси. А Шахризад... тя беше просто толкова тиха...

- Дори само това не ми даваше да си намеря място -спомни си Рахим с горчивина.

- Още тогава трябваше да се сетя какво си е наумила. Трябваше да прозра.

- И какво щеше да направиш, ако беше прозрял бъдещето, Тарик Имран ал Зияд? - въздъхна Рахим. -Какво бихме могли да направим всички? Вместо да съм безполезен трети син, можех да съм богат човек в обятията на красива жена... със съблазнителни извивки, които да не ти дават мира дни наред, с крака, дълги като времето...

- Рахим, не се шегувам. Трябваше да се сетя, че тя ще направи нещо подобно.

- Аз също не се шегувам - намръщи се Рахим. - Не можеш да предвидиш бъдещето. И не можеш да направиш нищо за миналото.

- Грешиш. Мога да се поуча от него...

Тарик заби пети в корема на коня и жребецът се понесе напред, а копитата му издълбаха тъмна диря в пясъка.

- И мога да направя така, че да съм сигурен, че няма да се случи отново - долетя викът му.

Слънцето се беше вдигнало високо, а сутринта се беше преполовила, когато Тарик и

Рахим скочиха от седлата в елегантното имение на Реза бин Латиф в самото сърце на Рей. Проблясващ овален фонтан, облицован с тъмносини плочки, красеше центъра на двора, а керемиденочервени камъни, изсечени в сложни шестоъгълни форми, очертаваха пространството наоколо. По колоните на арките се виеха зелени лози. В основата на всяка арка имаше малки цветни лехи, пълни с виолетки, хиацинти, нарциси и кремове. Факли от излят бронз и желязо бяха наредени по стените и очакваха падането на нощта, за да покажат филигранното си великолепие.

Но въпреки цялата красота на дома той носеше и някаква аура на тъга.

Чувство за огромна загуба, която не можеше да бъде запълнена с никакъв разкош.

Тарик постави Зорая в набързо скованата й клетка в далечния ъгъл на двора. Тя изкряска възмутена от новата среда и непознатата кацалка, но се укроти и утихна, щом Тарик започна да я храни.

Рахим скръсти ръце и около него се вдигна облак прах.

- Проклетата птица дори яде преди мен? Къде е справедливостта тук?

- Ех, Рахим-джан, виждам, че почти нищо не се е променило през последните няколко години.

Тарик се обърна при звука на познатия глас.

Чичо му стоеше под лозовата завеса на един близък сводест вход.

Двамата млади мъже пристъпиха напред и в знак на уважение сведоха глави, като докоснаха чела с пръсти.

Реза бин Латиф излезе на слънце, а по лицето му играеше тъжна усмивка.

Тъмната му коса беше оредяла още повече от последния път, когато Тарик го беше видял, а равно подрязаните му мустаци бяха прошарени с още повече сиво. Бръчиците около очите и устата му, които Тарик винаги беше свързвал с хумор, се бяха задълбочили и изразяваха нещо съвсем различно.

Усмивката на душа, обсебена от призраци.

Всичко беше част от маскарада, изнесен от поразен от мъка мъж, чиято обична седемнадесетгодишна дъщеря беше загинала една сутрин... а съпругата му я последва три дни по-късно.

Съпруга, която не можеше да понесе да живее в свят без единственото си дете.

- Чичо - протегна ръка Тарик.

Реза я сграбчи топло.

-Доста бързо пристигнахте дотук, Тарик-джан. Не ви очаквах по-рано от утре.

- Какво се е случило с Шази? Тя... жива ли е?

Реза кимна.

- Тогава...

Тъжната усмивка на Реза доби отсянка на гордост.

- Вече целият град знае за нашата Шахризад...

Рахим пристъпи по-близо, а ръцете на Тарик се свиха в юмруци.

- Единствената млада владетелка, оцеляла не един, а два изгрева в двореца - продължи Реза.

- Знаех си - каза Рахим. - Само Шази може да го направи.

Раменете на Тарик се отпуснаха с облекчение за пръв път от два дни насам.

- Как е успяла?

- Никой не знае - отвърна Реза. - Из града гъмжат какви ли не слухове. Примерно, че халифът е влюбен в новата си булка. Но аз не смятам така. Такъв убиец не е способен да изпитва...

Той замълча, а устата му се изкриви във внезапна ярост.

Тарик се приведе към него и стисна още по-здраво ръката на чичо си.

- Трябва да я измъкна оттам - рече той. - Ще ми помогнеш ли?