Рене Ахдие - Гневът и Зората

Върху нея личеше знакът на скарабея.

Шахризад,

Разочаровах те няколко пъти. Но имаше момент, когато те разочаровах отвъд всякакви граници. Това беше в деня, когато се срещнахме, моментът, когато поех ръката ти, а ти ме погледна със славата на омразата в очите ти. Трябваше да те отпратя у дома при семейството ти. Но не го направих. В твоята омраза имаше честност. Безстрашие в болката ти. В твоята честност видях отражение на самия себе си. Или по скоро на мъжа, който исках да бъда. И те разочаровах. Не се отдръпнах. После, по-късно, си помислих, че ще е достатъчно да имам отговорите. Че вече няма да ме е грижа. Че ти вече няма да си толкова важна. Затова продължих да те разочаровам. Продължих да искам още и още. А сега не мога да намеря думи, за да изкажа онова, което трябва да бъде казано. Да ти предам поне най-малкото от всичко, което ти дължа. Когато си мисля за теб, не ми стига въздух да дишам. А сега, макар и да те няма, не изпитвам болка или страх. Усещам единствено благодарност.

Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.

Направи я такава, че да е достойна за теб.

Разочаровах те и в още едно последно нещо. Ето я и моята възможност да се поправя. Никога не съм го казвал, но това не е защото не съм го чувствал, а

защото се заклех да не произнасям тези думи, а един мъж е нищо, ако не държи на обещанията си.

Затова пиша по небето...

Обичам те хиляди и хиляди пъти. И никога няма да се извиня заради това.

Халид

Халид стоеше до парапета на терасата на покрива и гледаше как слънцето изгрява на ясния хоризонт.

Порутеният му палат от мрамор и камък все още тлееше по краищата, по стените личаха пукнатини.

Градът му беше съсипан, над останките от сградите се виеха струйки дим. Пустош от нарушени обещания и разбити сърца.

За миг той затвори очи, за да не гледа развалините.

Но само за миг.

Защото това беше неговият град. Неговият избор. Неговата отговорност.

Никога отново нямаше да се крие от него.

Той взе пергамента и го поднесе решително към потрепващия пламък на оставената наблизо факла.

Ъгълчето на листа започна да се овъглява в пепел, а пламъците облизаха пергамента от двете страни, като горяха в различни нюанси на синьо и оранжево.

Халид задържа горящото писмо пред себе си.

После пусна тлеещите остатъци и вятърът ги понесе.

Във величествената зора.

РЕЧНИК

Ал Хамса- отглеждана в пустинята версия на арабския кон, името се превежда като „петицата“; конят на Тарик; конят на Халид, Ардешир

Амарда- най-големият град в Партия; градът, от който управлява Салим Али ел Шариф Ахал-текински кон- порода коне, известни с металния отблясък на козината; конят на Рахим

Ашици- четвъртита кост от глезена на агне, използва се като зар, а преди това и в астрагаломантията, вид гадание и врачуване

Бедуини- пустинно номадско племе, водено от шейх Везир- съветник на халифа Галян- наргиле

Делам- обръщение към мил човек, означава „сърце мое“

Джан- обръщение към близък човек, добавя се като наставка към името и означава „скъпи мой“

Джоонам- обръщение към близък човек, означава „ти си всичко за мен“

Емир- благородник в Хорасан, съответства на европейския дук; един от васалите на халифа; Насир ал Зияд

Ефенди- обръщение, изразяващо уважение Каманче- струнен инструмент, подобен на цигулка

Камис- свободна риза с дълги ръкави. Носи се както от мъже, така и от жени, обикновено е ленена

Малик- владетелят на Асирия, съответства на европейския „крал“

Манкала- кожен ръкав от китката до лакътя, обикновено се носи от соколари, за да не пострадат от ноктите на птицата

Марг-бахр- зловеща клетва, пожелание за нещо лошо, обикновено смърт или голямо нещастие

Ней- духов инструмент, напомнящ флейта

Партия- най-малкото близко до Хорасан владение, управлявано от Салим Али ел Шариф

Пояс тика- дълъг пояс, който се връзва около хълбоците. Често е богато украсен и се носи както от мъже, така и от жени