Рене Ахдие - Гневът и Зората

Дъждът плющеше от небесата като потоп.

Първите писъци огласиха нощта, когато следващата светкавица се заби в покрива на близък дом и изхвърли в небето горящи отломки и овъглени парчета.

Къщата избухна в пламъци.

Крясъците от паника ехтяха навсякъде.

Още една ослепителна мълния удари двореца и откърти късове мрамор. Тарик се отблъсна от стената.

- Какво правиш? - спря го Рахим, като го хвана за рамото.

- Няма да седя и да гледам как дворецът се срива със земята. Шахризад е вътре.

- А какъв е планът ти? - дръпна го Рахим. - Просто да почукаш и смирено да помолиш да

те пуснат?

- Не - изръмжа Тарик опасно. - Планът ми е да...

Поредната светкавица порази портите точно по средата, като буквално го ослепи и го остави без дъх. Дърво, желязо и пепел се сляха с пороя.

Около тях цареше истински хаос, виковете на бягащите и ужасени хора се смесваха с воя и трясъка на бурята. Войниците се изсипаха през унищожените врати на улицата, като се опитваха да укротят страха и да наложат ред.

- Това ли е идеята на Джахандар ефенди за отклоняване на вниманието? - викна изумен Рахим.

Тарик отметна качулката на ридата си.

- Това е невъзможно. Джахандар не е способен на такова нещо. Той се затруднява дори да накара едно цвете да разцъфне.

- Тогава какво, за Бога, е това? - присви се Рахим, щом още една назъбена ивица проряза небето и се впи в сърцето на града.

Навсякъде избухваха пожари.

Тарик се намръщи и потисна надигащите се опасения.

- Не знам. Но няма да оставя Шахризад там.

Той спусна качулката си и смъкна обърнатия лък от гърба си.

Шахризад се събуди от тътена на първата гръмотевица. Отиде до гравираните дървени паравани, надникна през прорезите и сърцето й заби безумно.

Това е просто някаква си буря.

Върна се до леглото, седна на края му и започна да си играе със златния пръстен на ръката си.

Просто буря.

Оглушителният трясък и пукотът на трошащ се камък я накараха да скочи на крака.

Нещо се беше стоварило върху двореца.

Пред вратата й се чу тропот от стъпки, Шахризад стисна камата и се присви до платформата си.

Вратата се отвори рязко.

- Шахризад? - викна Джалал и познатият му глас разкъса тишината.

- Тук съм - въздъхна облекчено тя. Остави камата до изсъхналата роза на табуретката и тръгна към капитана. Той стоеше в средата на стаята, а раджпутът и още двама стражи не се отделяха от него.

- Пострадала ли си? - попита Джалал. Косата му беше разрошена, а светлокафявите му очи се стрелкаха във всички посоки.

- Не - поколеба се тя. - Защо?

- Дворецът беше ударен от светкавица. В една от кулите и в градините има пожар.

Сърцето й блъскаше чак в ушите.

Шахризад стисна юмруци.

- Джалал, ти...

- Това е просто буря, Шази - приближи се той до нея, като излъчваше спокойствие. - Не бих...

Този път самите стени на палата потрепериха от удара. Леглото й се отмести, а един от шкафовете падна на земята. Грохотът на гръмотевицата разтресе тялото й и тя се притесни още повече.

Спусна се по късия коридор към стаята на прислужницата си и отвори вратата.

Вътре нямаше никого.

- Къде е Деспина? - попита настоятелно тя, когато се върна в покоите си.

- Не знам - сви рамене Джалал.

- Престани! - пресече го тя. - Къде е тя?

Веждите му се извиха в недоумение. Твърде премерено.

- Сигурен съм, че е добре. Вероятно просто е...

Тя го стисна за ръката и го дръпна към себе си.

- Стига с тези детински игрички. Иди и я намери, моля те. Ужасно се притеснявам, а предполагам, че и ти също.

Той се стегна, лицето му се изопна, а очите му пробягаха по лицето й.

- Пак ти казвам, сигурен съм, че...

Още един гръмотевичен трясък ги оглуши, мраморът под краката им се разлюля, а дървените паравани се отвориха и пак се хлопнаха.

- Заповядвам ти да отидеш и да я намериш.

- И ще го направя, господарке. Но заповедта ти противоречи на тази на халифа. Бих предпочел да не обяснявам на Халид защо...

- Тя е бременна!

Той замръзна и я сграбчи за раменете.

- Какво каза?

Съжалявам, Деспина.

- Тя е бременна. Моля те, иди и я намери, преди да се е случило нещо.

Джалал стисна очи и изруга цветисто, като част от думите му бяха насочени към Шахризад.

- По-късно ще ми се ядосваш - настоя тя. - Само иди и я намери. Аз ще стоя тук.

Очите на Джалал блестяха диво, той излая няколко команди през рамо и тръгна към вратата.

Понечи да излезе, но се спря на прага и се обърна.