Рене Ахдие - Гневът и Зората

Топлината заля лицето на Шахризад.

- А, ще отричаш ли? - изсумтя Деспина. - Ох, колко досадно.

Шахризад помълча.

- Не. Няма - каза тя и вирна брадичка.

- Слава на боговете. Помислих, че ще ми се наложи да изтърпя мъчението на още един противен опит за престорена свенливост.

- Е, ти можеш да говориш за такива неща.

- Моля?

Шахризад сложи ръце на кръста си и надигна вежда в чудесна имитация на прислужницата си.

- A mu прекара ли добре нощта, Деспина?

- Разбира се, че я прекарах добре - каза Деспина през рамо. - Много добре се наспах.

- Радвам се да го чуя. Най-накрая събра ли смелост да кажеш истината на мъжа, когото обичаш?

- Мъжа, когото обичам? Май си се ударила по главата. Може би прекалено невъздържаната...

- А, а сега кой е престорено свенлив? Честно, дразня се, като гледам как и двамата продължавате да играете тези игрички и пренебрегвате чувствата си. Той трябва да знае, че си загрижена за него. И определено трябва да знае за това дете. Може би аз бих могла...

- Шахризад! - извъртя се Деспина, а лицето се разкриви от ужас. - Не можеш! Не бива!

-Деспина...

- Ти не разбираш! Той не бива да узнава каквото и да било - отсече Деспина, а ръцете й трепереха. Тя ги стисна пред стомаха си.

Шахризад я изгледа удивена.

- Права си. Не разбирам. Той е добър човек. Той трябва... трябва да те обича. Не е ли

така?

- Аз... не знам - призна Деспина и за пръв път гордата й и високомерна поза се пропука. Раменете й се свиха, тя пристъпи до леглото на Шахризад и се облегна на платформата. Без да каже и дума, Шахризад отиде до нея и приседна на белия мрамор.

- Както и да е, той не може да се ожени за мен - каза Деспина меко, като признаваше поражението си. - Аз съм... аз съм само една прислужница. Той е братовчед на халифа. Един ден ще бъде следващият шахрбан. Баща му се е оженил за принцесата на Хорасан. Той трябва да се ожени за някой от добро семейство. А не за прислужница от Тива.

- Дори и да я обича?

Деспина затвори ясносините си очи.

- Дори и да я обича.

- Според мен това е абсурдно. Обсъждала ли си го с него?

Тя поклати глава.

- Той си мисли, че аз не го обичам. Така съм му казвала.

- Деспина! - възкликна Шахризад и се вгледа в прислужницата си.

- Така е по-лесно. Ако той смята, че това е просто преходно увлечение, и за двама ни ще е много по-лесно да продължим живота си, след като приемем факта.

- Защо си причиняваш това? Защо го лъжеш?

- Вярвам, че когато наистина обичаш някого, искаш само най-доброто за него.

- Според мен това е не само абсурдно, но и арогантно.

- А аз го намирам за забавно, щом го казва някой толкова арогантен като теб.

- Аз ли съм арогантна? - изстреля Шахризад. -Не съм аз тази, която си мисли, че знае какво е най-доброто за пораснал мъж, без първо да го обсъди с него.

Деспина се усмихна гьжно.

Шахризад сбута Деспина с рамо.

- Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?

Деспина притисна колене към гърдите си.

- Баща му ще ме презира. Всеки ще си мисли, че съм го примамила в този брак. Че съм пресметлива курва.

- Аз лично ще пребия до безсъзнание първия, който каже лоша дума за теб.

Деспина изви вежди със съмнение.

- Не ми се присмивай. Може да съм дребна, но когато ме накарат, мога да удрям изненадващо силно -подсмръкна Шахризад. - Ако не ми вярваш, питай Джалал.

- Ударила си Джалал? - намръщи се Деспина.

Шахризад поклати глава, а по ъгълчетата на устните й играеше усмивка.

- Халид.

- Какво? - ахна Деспина. - Ударила си... халифа?

- По лицето.

Деспина закри бързо уста с ръка, но не успя да сподави бликналия кикот. Двете момичета останаха седнали на земята, като говореха и се смееха, докато почукване на вратата не ги накара да се изправят. Двойните врати се отвориха и Халид престъпи през прага. Джалал стоеше редом до него, а стражите се спряха в коридора. Шахрбанът чакаше търпеливо между тях.

Както винаги, Халид се движеше с високомерно изящество. Тъмната му рида беше пристегната над сложна броня, покрита със злато и сребро. Ефесът на шамшира висеше от черен пояс тика, увит около тесните му хълбоци. Изглеждаше заплашителен и неотзивчив - отдалечен на хиляда години, хиляда животи и хиляда приказки.

Но Шахризад знаеше, че не е така.

Тя го посрещна в средата на стаята.