Рене Ахдие - Гневът и Зората

Беше наказал Халид.

А Халид наказваше народа на Рей.

Шахризад си пое дълбоко дъх.

Всичко се виеше надолу като спирала в бездънен черен кладенец само заради мъката на един човек.

Тя се вгледа в ръцете си върху студения каменен парапет.

Същото желание за отмъщение беше довело и нея в този дворец. Беше я накарало да мрази момчето халиф, да го обвинява за страданията.

А ето че сега стои на ръба на бездна.

Халид все още беше отговорен за смъртта на Шива. Беше дал заповедта. Беше седял на масата и беше писал писмо до семейството на Шива, докато войникът е изцеждал въздуха от тялото й с копринено въженце. Не беше спрял убийството, както беше направил с Шахризад. Беше позволил да се случи.

Нищо във фактите не се беше променило.

Но общата картина беше по-различна.

Защото Шахризад вече знаеше защо. Дори и да беше ужасяващо и отвъд границите на възможното, част от нея разбираше, че той е нямал избор.

И че един ден може да бъде принуден да вземе същото решение и за нея.

Скърцащият стон на вратите към стаята привлече вниманието й. Шахризад пристегна връзките на своята шамла, обърна се и влезе в стаята, като се спря по средата. В ъгъла просветваха свещици с аромат на амбра.

Халид стоеше до входа, част от профила му се криеше в сенките.

Тя се усмихна разколебано.

m w

Той остана неподвижен като статуя.

Шахризад сви вежди.

- Здравей? - каза тя, но тонът й прозвуча странно дори на нея, повече въпрос, отколкото поздрав.

- Здравей - отвърна Халид. Гласът му беше суров и твърд, като по времето, когато единственото, което споделяха, бяха историите, разказани край лампата. Когато бяха всичко, което тя можеше да се надява, че ще споделят.

Шахризад сякаш се сблъска със стена от лед.

- Нещо не е наред ли?

Той излезе от тъмните сенки и тръгна към нея.

Нещо определено не беше наред.

Чертите му бяха студени и дистанцирани, но в тигровите му очи блестеше неподправена емоция.

- Халид? - стресна се тя, а сърцето й сякаш спря за миг.

Той издиша.

- Откога?

- Какво?

Той се доближи с още една крачка.

- Откога си влюбена в Тарик Имран ал Зияд?

Тя изстена, преди да може да се овладее. Сърцето й блъскаше като обезумяло в гърдите,

а краката й започнаха да се подгъват.

Излъжи. Излъжи го.

Тигровите очи продължаваха да я наблюдават... гледаха и чакаха.

Знаеха.

Нима се страхуваха?

- От лятото, когато навърших дванадесет години -пресекна гласът й.

Той стисна юмруци и се извърна към тъмните сенки.

- Мога да обясня! - посегна към него Шахризад. -Аз...

Той се обърна към нея и думите замряха на устните й.

В дясната си ръка Халид държеше кама.

Тя отстъпи ужасена.

Погледът му остана вторачен в мрамора до краката й.

- Зад абаносовия шкаф в стаята ми има врата с голяма пиринчена халка. Дръжката е необичайна. Трябва да я завъртиш три пъти надясно, два пъти наляво и още три пъти надясно, преди вратата да се отвори. Стълбището води до подземен проход, който ще те отведе направо при конюшните. Вземи моя кон. Казва се Ардешир.

Объркването на Шахризад взе връх над паниката.

-Аз не...

- Дръж - каза той, като извади камата от канията и й я подаде.

Тя поклати глава и продължи да отстъпва.

- Вземи я - подкани я той, като сложи дръжката в дланта й.

- Не разбирам.

- Викрам чака отвън. Той ще те заведе до стаята ми. Никой няма да те спре. Вземи Ардешир и... тръгвай -нареди Халид с глас тих почти като шепот.

Шахризад стисна камата със смръщено чело, а сърцето й щеше да изскочи от гърдите... Халид изведнъж се свлече в краката й.

- Какво... какво правиш? - ахна тя. - Аз...

- Шива бин Латиф - рече Халид, като произнесс името с почит, сякаш казваше молитва. Главата му беше сведена, а очите затворени в безкрайно уважение.

Шахризад изведнъж разбра, нещо я стисна за гърлото и я остави без дъх. Тя се олюля нестабилно на краката си и падна на пода, като все още стискаше камата.

- Ставай - каза той тихо.

Гърдите й се надигаха учестено.

- Стани, Шахризад ал Хайзуран. Ти не бива да коленичиш пред никого. Най-малко пред мен.

- Халид...

- Направи това, за което дойде. Не ми дължиш обяснение. Аз не го заслужавам.

Шахризад изхлипа сподавено и Халид я сграбчи за ръцете.

- Стани - нареди той внимателно, но твърдо.

- Не мога.

- Можеш. Заради Шива. Ти не бива да познаваш граници. Можеш да направиш всичко.

- Не мога да го направя.

- Можеш.

- Не - поклати тя глава, като сдържаше сълзите си.