Рене Ахдие - Гневът и Зората

Шахризад изтри горещите сълзи, които се лееха по бузите й.

Шива.

- Отначало отказах да се подчиня. Дори и когато разбрахме, че той е продал душата си на най-черната магия, за да осъществи проклятието. Не можех да го направя дори и след нощи наред без сън. Не можех да започна такъв цикъл на смърт и унищожение. Тогава дъждовете спряха. Кладенците пресъхнаха. Реките изчезнаха. Народът на Рей гладуваше и страдаше от болести. Хората започнаха да измират. А аз започнах да разбирам.

- Ще те лиша от града ти - промърмори Шахризад, като си припомни опустошителната суша, която беше съсипала реколтата тъкмо преди последната жътва.

Халид кимна.

- И ще взема хилядократно тези животи от теб.

Ето какво било. Най-накрая. Обяснение.

Причината за безсмислената смърт.

Защо не се чувствам по-добре?

Шахризад огледа профила на Халид под неясната светлина на лампата над главите им, докато той продължаваше да се взира в пода.

- Колко зори остават още? - попита тя.

- Не много.

- А какво... какво ще стане, ако откажеш да се подчиниш?

- Не знам - каза той, но върху тялото му сякаш легна невидимата тежест на предрешен въпрос.

- Но... Нали валя. Валя няколко пъти за двата месеца, откакто съм в двореца. Може би проклятието е загубило силата си.

Той се обърна и погледна с тъжна полуусмивка.

- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

Едно мъчително чувство започна да гризе душата й.

- Халид, ами ако...

- Не. Не питай това, което искаш да попиташ -сряза я той рязко. Гласът му беше груб и изпълнен с предупреждение.

Сърцето й подскочи в гърдите, заблъска със силата на новия страх.

- Значи дори не си помислил...

- Не. Няма и да го помисля - отсече той, като посегна към нея и обхвана скулите й с длани. - Няма вариант, в който да си го помисля.

Тя поклати глава, макар че раменете й трепереха, а ноктите се впиха в дланите й.

- Ти си смешен, Халид ибн ал Рашид. Аз съм просто едно момиче. Ти си халифът на Хорасан и имаш отговорност към владенията и народа си.

- Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.

Шахризад затвори очи, неспособна да издържи яростния пламък в погледа му.

- Чу ли какво казах, Шахризад ал Хайзуран?

Тя не отговори и почувства как устните му бръсват челото й.

- Погледни ме - каза Халид толкова меко и толкова отблизо, че дъхът му облъхна кожата й с топла увереност и хладно отчаяние.

Тя отвори очи.

Той опря чело в нейното.

- Само едно момче и едно момиче.

Шахризад се усмихна пресилено и с болка.

- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

Халид я придърпа към възглавницата и я прегърна. Тя опря буза на гърдите му.

И двамата застинаха мълчаливо, докато сребърната зора не пламна на хоризонта.

ЗАБРАВА

Халид изучаваше разгърнатите на масата пред него планове.

Новата система от акведукти, която трябваше да доведе прясна вода от близкото езеро до подземните хранилища на града, щеше да е скъпо и времеемко начинание. Съветниците му се бяха противопоставили тъкмо заради тези, но и много други причини.

Разбираемо.

Сякаш не бяха загрижени от надвисналата суша.

Халид прокара ръка по пергамента, като оглеждаше внимателно извитите линии и безупречните букви, изписани от ръцете на най-големите учени и инженери на Рей.

На негово разположение бяха толкова велики умове. Огромен интелект само на една ръка разстояние.

Той беше халифът на Хорасан. Предполагаше се, че е владетел на владетелите. Командваше обновена армия, а от дванадесет години тренираше с някои от най-добрите воини в халифата. Дванадесет години усъвършенстваше уменията си и стана един от най- добрите майстори на меча в Рей. Мнозина го смятаха и за изявен стратег.

Но въпреки тези качества все още беше безсилен да защити наистина важното.

Своя народ.

Своята владетелка.

Не можеше да обедини и двете в едно. Не и без да се наложи да направи немислима жертва.

Халид се замисли за последствията от такова себично поведение. Как ще се изтълкува нежеланието му да размени живота на едно момиче срещу толкова много други животи. Каква ще бъде присъдата на хората.

Много млади момичета вече бяха отдали живота си на проклятието. Бяха умрели, защото Халид не беше забелязал страданието на първата си жена. Бяха мъртви заради неумението му да се грижи.

Какво право имаше той да решава чий живот е по-ценен? Кой беше той в крайна сметка?

Момче халиф на осемнадесет години. Студен, безчувствен звяр.