Рене Ахдие - Гневът и Зората

- Направи го. Нищо не ми дължиш. Аз съм нищо.

Как можеш да го кажеш? Ти си...

Шахризад поклати глава още по-категорично и почти изпусна камата.

- Шахризад ал Хайзуран! - шибна я гласът му, а мускулите по челюстите му изпъкнаха. - Ти не си слаба. Ти не си нерешителна. Ти си силна. Яростна. Способна си на какво ли не.

Тя преглътна, като се мъчеше да се стегне, да потърси поне нишка омраза, поне грам гняв, поне... нещо.

Шива.

- Аз ти я отнех - продължи решително Халид. -Нищо няма да промени онова, което сторих, каквото и да кажа, каквото и да направя. Ако трябва да избираш между един от нас, значи нямаш избор, джоонам. Не и за мен.

„За мен си всичко.“

Шахризад се надигна на колене и притисна длан до гърдите му.

- И очакваш да направя този избор? - попита тя.

Той кимна веднъж с пламнал поглед.

Тя сграбчи предницата на камиса му в юмрук.

- Кажи ми честно, наистина ли очакваш от мен да дишам в свят без въздух?

Халид си пое рязко дъх и стисна ръцете й.

- Очаквам да си по-силна от това.

Лицето на Шахризад омекна.

- Но... нищо не е по-силно от това.

Тя изпусна камата и тя издрънча на пода. Шахризад опря длани на гърдите на Халид.

- Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.

Тя вплете пръсти в косата му.

- С никой друг не искам да срещам зората освен с теб.

Халид затвори очи. Тя усещаше как сърцето му бие като побесняло. Когато се овладя и можеше отново да я погледне в очите, той сложи длани до лицето й, а ласката на палците по скулите й беше като топлата милувка на летен бриз.

Те останаха на колене един срещу друг. Гледаха се изучаващо и за пръв път наистина се виждаха - без преструвки, без маски, без планове. За пръв път Шахризад си позволи да плъзне очи по всяка чертица от лицето му, без да се страхува, че острият му ум ще прозре какво се крие зад булото от воали и злато.

И ще види истината.

Малкият, едва забележим белег до лявото му око. Тъмните му, враждебно сключени вежди. Езерцата от течен кехлибар под тях. Идеалната вдлъбнатинка по средата на устната му.

Халид забеляза, че тя гледа устата му, и издиша бавно.

- Шази...

- Бъди с мен тази нощ - прошепна тя. - Бъди всякак с мен. Бъди мой.

Очите му пламнаха.

- Винаги съм бил твой - отвърна той и я подхвана за брадичката. - Както и ти винаги си била моя.

Тя настръхна и направи опит да протестира.

- Недей - спря я той, като не й остана длъжен за ядния поглед.

- Твоето собственическо чувство... може да се окаже проблем - смръщи вежди тя.

Ъгълчетата на устните му потрепнаха и се извиха лекичко нагоре.

Шахризад хвана Халид за ръката и го поведе към леглото. Всяка частица от тялото й усещаше силно високата и здрава фигура зад гърба й, но тя не изпитваше нервност. Беше спокойна. Чувстваше, че това е правилно.

Той седна на леглото, а тя застана пред него.

Халид притисна чело в стомаха й.

- Няма да те моля за прошка, но толкова, толкова много съжалявам - каза той с обичайната пестеливост на думи, с която тя вече свикваше.

Тя докосна меката му тъмна коса с устни.

- Знам.

Той погледна към нея и тя се отпусна в скута му, като обхвана кръста му с колене. Халид дръпна края на камиса си над главата, а Шахризад плъзна длани по мускулестите му гърди. Тя се спря на една бледа бяла ивица по дължината на ключицата му.

- Викрам - обясни той.

Шахризад присви очи.

- Раджпутът? Той ли те е порязал?

- Защо? - попита той с почти дразнещ тон. - Нима те е грижа?

Тя сбърчи нос.

Халид я привлече към себе си.

- Случва се от време на време. Той е по-добър от мен.

- Не ме интересува. Не го оставяй пак да те пореже.

- Ще се постарая - кимна той и приведе брадичката й напред. - Ами това? - прокара пръст по стар белег от долната страна на челюстта й, като я накара да потръпне.

- Паднах от една стена, когато бях на тринадесет.

- Защо си била на стената?

- Опитвах се да докажа, че мога да се изкатеря по нея.

- На кого?

Тя не отговори и Халид се стегна.

- Разбирам - измърмори той. - А онзи глупак само е гледал как падаш?

- Не му оставих избор.

По устните му пробяга призрачна усмивка.

- Звучи невероятно, но изпитвам капчица съчувствие... сред море от омраза.

- Халид - скара се тя и го бутна в гърдите.

- Шахризад - отвърна той, като хвана ръката й, а чертите му се изопнаха от напрежение. - Това ли искаш наистина?