Рене Ахдие - Гневът и Зората

Очите му бяха топли и сърцето й подскочи, като ги видя.

Деспина се поклони на Халид и без да се бави, се оттегли към малката си стаичка до входа... където Джалал стоеше до стената, същинско олицетворение на безгрижието.

И двамата направиха неуспешен опит да се престорят, че са си безразлични.

Шахризад стана безмълвен свидетел на истината. Те се спогледаха само за миг и веднага отклониха очи, но тя се почуди как е възможно някой да не забележи лекото помръдване на раменете на Джалал и издайническото склоняване на главата на Деспина.

Шахризад се усмихна многозначително.

Халид изчака, докато вратата към стаята на Деспина се затвори плътно.

- Добре ли спа? - попита той, а ниският му глас оживи в съзнанието й спомена за прошепнати в мрака думи.

-Да.

- Радвам се.

- Благодаря ти за подаръците. Страхотни са.

- Значи са били подходящи.

Тя повдигна нежното си чело към него, а ъгълчето на устата му се надигна.

- Имам и още нещо за теб - каза той.

- Какво е то?

- Дай ми ръката си.

- Има ли значение коя?

Той поклати глава.

Тя протегна дясната си ръка и той плъзна лента от тъмно злато на средния й пръст.

Беше същата като неговата.

Шахризад прокара левия си палец по гравирания герб с двата кръстосани меча. Герба на управника Ал Рашид.

Нейния герб.

Като съпруга на халифа на Хорасан.

- Имаш ли нещо против да го носиш? Това е...

- Най-хубавият подарък от всички - каза тя и го погледна в очите.

Той се усмихна така, че направо заслепи слънцето.

Стражите зад него се разшумяха.

- Сайиди? - намеси се Джалал, като погледна извинително Шахризад. - Скоро трябва да потегляш.

Халид кимна веднъж утвърдително.

- Къде отиваш? - попита Шахризад, а по челото й се появиха бръчки.

- На границата между Хорасан и Партия се събира малка войска под ново знаме. Емирите от района са нервни и искат да обсъдят стратегията, ако се стигне до сблъсъци.

- О - намръщи се Шахризад. - Колко време няма да те има?

- Две, може би три седмици.

- Разбирам - каза Шахризад и прехапа устната си, като се стараеше да замълчи. Усмивката отново озари лицето му.

- Добре, две седмици.

- А не три?

- Не три.

- Добре.

m w

Той я изгледа развеселен.

- Още веднъж, радвам се.

- Бих предпочела да си внимателен, а не да се радваш. И да се завърнеш в безопасност - заръча тя, като се приведе към него и продължи по-тихо: - Иначе ще те посрещна с поднос смокини.

Очите му грейнаха в златно.

- Владетелко моя.

Той се поклони с ръка до челото си и я опря и до сърцето си.

Уважение. И обич.

Той се обърна към изхода, а разочарованието започна да дълбае Шахризад.

Не такова сбогуване искаше.

- Халид?

Той се извърна към нея.

Тя изтича до него, сграбчи го за предницата на ридата му и го придърпа за целувка.

Той замръзна за момент, но после пусна ръка зад кръста й и я притисна до себе си. Стражите в коридора се размърдаха нервно, а сабите и броните им подрънкваха. Мекият смях на Джалал се понесе отвъд двойната врата.

Шахризад не даваше и пет пари.

Защото това беше целувка на определение. Целувка на разбиране.

За живот без преструвки. И за любов без други мисли.

Дланта на Халид галеше гърба й.

- Десет дни.

- Обещаваш ли - попита тя, като го стисна още по-силно за наметалото.

- Обещавам.

ЕДИН ОТ ЕЛЕМЕНТИТЕ НА БУРЯ

Джахандар яздеше петнистата кобила към върха на хълма, откъдето се откриваше поглед към Рей.

Небето над главата му беше тъмно и беззвездно.

Идеално.

Той си пое дълбоко дъх и скочи от седлото. Бръкна в кожените дисаги и измъкна от тях ожуления древен том.

Той пулсираше в ръката му.

С почит той коленичи пред малка купчина камъни и постави книгата на равно място. Джахандар бръкна в пазвата си за черното ключе и го пъхна в ръждивата ключалка в средата на корицата. Щом разгърна страниците, от тях бликна мъждива сребриста светлина.

Беше благодарен, че вече не изгаряха ръцете му.

Джахандар заразгръща износените веленови листове, докато не стигна до заклинанието. Думите вече се бяха запечатали в паметта му, но магията на книгата му помагаше да насочи силата за толкова дръзка задача. Той затвори очи и остави сребристата светлина да облее лицето и дланите му и да го зареди с беззвучна сила. После извади камата от ножницата и прокара острието през пресния белег върху лявата си длан. Щом кръвта му покапа по острието, металът започна да свети с нажежено до бяло синьо.