Рене Ахдие - Гневът и Зората

Той се изправи и се обърна към петнистата кобила. Тя разлюля грива, изпръхтя, а тъмнокафявите й очи се разшириха уплашено. Джахандар се поколеба за миг.

Но хората очакваха велики дела от него.

А той нямаше да ги разочарова отново.

Стисна зъби, отиде до кобилата и преряза гърлото й с едно бързо замахване с ножа. Горещата кръв плисна по ръцете му като ален ручей. Кобилата се олюля и коленете й потрепериха, докато се бореше с неизбежното. Скоро обаче тя падна на една страна, хъхренето в гърлото й затихна, а после съвсем престана.

Острието на камата беше огненочервено, а средата му светеше по-ярко от всякога.

Напълно безстрашна в своето великолепие.

Той отстъпи от трупа на коня и си пое дъх през носа. После докосна върха на острието до раната на дланта си.

Силата бушуваше в него, пламтеше в костите му. Сребърната светлина на книгата пулсираше по-ярко от звезда от трона си сред пъстрите камъни.

Джахандар се задъха и изтърва острието, докато силата се натрупваше в гърдите му и го изпълваше с величие. Земята под краката му се разтърси.

Той започна да се смее.

Вдигна окървавените си ръце към небето, произнесе древните думи и гледаше как облаците започват да се въртят по повелята му. Веселят се мрачно и се покланят пред прищевките му.

Страниците на книгата се разлистиха. Вятърът поде брадата му и я уви около гърлото му.

Вече никога нямаше да има причина да разочарова някого отново.

Тази нощ щеше да докаже колко струва веднъж завинаги.

Той ще спаси дъщеря си. И ще спаси халифата.

Защото той беше Джахандар Велики.

Джахандар Всемогъщи.

Джахандар... Повелителят на повелителите.

Първите дъждовни капки започнаха да падат.

Тарик се опита да не обръща внимание на нарастващото си безпокойство.

Той стоеше, обвит в тъмнина, опрял гръб в стената от обезцветен камък и хоросан. Портата на двореца беше далеч зад него, висока, направена от солидно дърво, обвито в черно желязо. Над и под нея имаше постове от въоръжени стражи в осветени от факли бойни кули.

Той издиша, като се опитваше да освободи тялото си от напрежението.

Да смълчи съмнението.

- Той наистина ли не ти каза как планира да проникне през портата? - попита Рахим и придърпа качулката на тъмната си рида още по-ниско на челото.

- За последен път ти казвам, обясни, че смята да отвлече вниманието на стражите.

- И ти му вярваш?

- Не - призна Тарик. - Но ако се провали, поне няма да сме в по-лошо положение от преди.

- Това всъщност не е вярно. Ще бъдеш обвинен в съучастие в подклаждане на бунт.

- Джахандар ефенди няма да ни предаде. За това му вярвам безусловно.

- Ще ми се да имах твоя тип оптимизъм - изсумтя Рахим.

- И що за тип е това?

- Идиотски.

- По-добре идиотски, отколкото безплоден.

- По-добре е да си жив, отколкото мъртъв.

- Бягай си у дома, Рахим-джан - каза Тарик. - Чувам, че майка ти те вика.

- Ей, задник безчувствен!

Тарик се усмихна, но безпокойството продължи да стяга гърдите му.

Наемниците в сенките зад Рахим стояха безмълвни и чакаха нарежданията на Тарик.

Само да знаеше какви да са те.

Той въздъхна. Вероятно това щеше в крайна сметка да се окаже безнадеждна задача. Джахандар ал Хайзуран не се славеше като надежден човек. Потънал в мъката си, той не беше успял да бъде добър баща за децата си, след като майка им беше починала. После се беше провалил и като съветник на халифа и го бяха понижили. Накрая беше подвел и Шахризад, като й беше позволил да рискува живота си заради отмъщението.

Въпреки това Тарик трябваше поне да опита.

Дъждът се усили. Започна да се стича на цели потоци от ниско надвисналите стрехи, а наметалото му прогизна и залепна за мократа му кожа.

Рахим се дръпна от капчука.

- Ти смяташ ли, че...

Ярка светлина проряза небето, последвана от тътена на гръмотевицата.

- Едно е сигурно, тази буря никак не ни помага -отбеляза Рахим.

Тарик се облегна на стената и затвори очи.

Втора гръмотевица разтресе въздуха и Рахим изруга. Беше толкова силна, че зъбите на Тарик затракаха.

По улиците започнаха да излизат хора, а по всички прозорци светнаха лампи.

- Тарик! - предупреди го остро Рахим.

Тарик се обърна към двореца и с ужас видя как светкавицата удря една от мраморните кули. Разби камъка на пламтящи късове, които се срутиха на земята с оглушителен грохот.

Стражите при портата се развикаха и вдигнаха тревога.

- Боже милостиви - ахна Рахим.

Още една нажежена до бяло мълния тресна наблизо, като подпали някаква сграда. Ревът на гръмотевицата разтърси Тарик чак до костите.