Рене Ахдие - Гневът и Зората

Бурята съскаше и бучеше зад нея.

Не е възможно. Бабй... той не би могъл.

Тя стисна очи за миг. После прибра писмото и камата в гънките на наметалото си и побърза към вратата.

Тарик хвана дръжката, но Шахризад сложи ръка върху рамото му и го спря.

- Как смяташ да се измъкнеш навън, без да те забележат?

- Внимателно.

Тя изпуфтя шумно и го избута с лакът встрани. Открехна вратата и надникна навън.

- Бъдете тихи и ме следвайте - нареди тя и пристъпи в тъмнината от другата страна на прага.

Шахризад вървеше по коридорите на двореца свела глава и се надяваше, че никой няма да обърне внимание на новите й стражи.

Надяваше се, че няма да се натъкнат на Джалал.

Минаха през още няколко коридора, преди да завият внезапно в един по-тесен със сводест таван от бял мрамор.

Сърцето й замря.

Пред вратата към покоите на Халид стоеше самотен страж. Той се изправи, когато я видя да се приближава, но погледът му бързо се насочи към престорената й охрана и очите му се присвиха забележимо.

- Г осподарке - започна той с поклон, - как мога да ви помогна?

Тя му се усмихна топло.

- Просто исках да върна този вързоп в стаята на Халид - рече Шахризад и вдигна сгънатото магическо килимче.

- С радост ще ви помогна. Ако ми оставите вързопа...

- Не, ще го оставя сама - поклати глава Шахризад.

- Разбира се - съгласи се стражът и отстъпи встрани.

Тарик и Рахим я последваха, но той вдигна ръка.

- Съжалявам, господарке, но не мога да позволя и на тях да влязат.

- Можеш, ако аз ти наредя - отвърна тя, а усмивката й охладня рязко.

- Още веднъж съжалявам, господарке, но само вие и капитан Ал Хури имате право да влизате в покоите на халифа в негово отсъствие.

- Смятам, че тази нощ може да се направи изключение - каза Шахризад и хвана бронзовата дръжка.

- Г осподарке! - спря я той и посегна да я хване.

Тя се вторачи в него.

- Ти ли ще ме спреш? Защото, ако смяташ така, ще трябва да използваш сила. Вярвам, знаеш какво се случи на последния войник, който ме докосна против волята ми. Но все пак имаш право да опиташ. Сигурна съм, че съпругът ми ще се развълнува, когато научи за тази среща. Как ти беше името?

- Господарке Шахризад! - пребледня стражът.

- Не се казваш така - присмя му се тя. - А сега ни остави да минем, ако цениш живота и крайниците си.

Сърцето й препускаше, но тя хвана решително бронзовата дръжка отново и дръпна вратата.

Тарик и Рахим влязоха в преддверието на Халид, а пулсът продължаваше да кънти в ушите. Продължиха напред, без да се спират до входа към стаята му. Вратите се тръшнаха зад гърба им и тя най-после си позволи да поеме свободно дъх.

- Личи ти, че си съпруга на халифа - изсмя се сухо като пясък Рахим и опря стройна ръка в алабастровата стена.

Тя не му обърна внимание и отиде до черния абаносов шкаф.

- Трябва да призная, че стаята на обезумелия убиец е доста впечатляваща - отсъди Рахим, а тъмносините му очи огледаха оникса и мрамора. - За такова бездушно чудовище.

Шахризад едвам преглътна отговора си. Усещаше, че Тарик я гледа.

- Помогнете ми да отместя този шкаф - каза тя и сложи длани на тъмното дърво.

- Защо? - попита Тарик.

- Нямам време да обяснявам! - сви устни Шахризад. - Искаш ли стражът да повика Джалал?

Очите на Тарик проблеснаха, но той се сдържа и й махна да отстъпи. После се напрегна и отмести шкафа с ръмжене.

Пред тях се разкри скритата врата, за която Халид беше споменал преди по-малко от две седмици. Шахризад хвана пиринчения кръг, завъртя го три пъти надясно, два пъти наляво и още три пъти надясно. После натисна вратата с цялата си тежест.

- Господи - възкликна Рахим, - Откъде знаеш за това?

- Халид ми каза - отвърна тя, като се опита да не обръща внимание на странния му поглед. - Тъмно е, така че вървете внимателно.

Шахризад тръгна към стълбите, водещи до другия коридор, като се опитваше да прикрие безпокойството си.

Тримата се запрепъваха напред, като се опираха по стените от кирпич и камък и се провираха като гризачи под земята. В края на тунела стигнаха до къса стълба, водеща до врата в тавана. Шахризад се опита да я отвори, но тя не поддаде. Рахим натисна грубо издяланото дърво с две ръце и то се отвори с жалостно скърцане.

Излязоха в потънал в сенки ъгъл на конюшните на двореца.

Гръмотевица разтърси земята под краката им. Конете зацвилиха и се заблъскаха в боксовете.

- Избери си някой - каза Шахризад.

- Наистина ли? - подсвирна Рахим. - Казвали са ми, че лудият имал черен жребец Ал Хамса, бърз като вятъра. Този кон е истинско богатство сам по себе си.