Рене Ахдие - Гневът и Зората

-Не и Ардешир - нахвърли се срещу него Шахризад. - Можеш да вземеш всеки друг кон

от конюшнята, но не и този.

- Защо не и този?

- Защото няма да вземеш този кон! - отсече Шахризад, а самообладанието й висеше на косъм.

Рахим вдигна ръце в жест, че се предава.

- Какво ти става, Шази? - попита безпомощно той със загрижено лице.

- Конят дори не е тук - обади се тихо от сенките Тарик. - Няма го. Нито пък стопанинът му.

- Какво? - обърна се Рахим към Тарик.

- Къде е той, Шахризад- запита я Тарик, като тръгна към нея.

- На път за дома си, Тарик Имран ал Зияд - обади се мъжки глас зад тях.

Джалал.

Капитанът на стражата се появи от сенките и се усмихна зловещо срещу Тарик.

- На твое място бих се имал за късметлия - продължи Джалал. - Защото, ако Халид те види с Шахризад, смъртта ще е най-малката от грижите ти.

Тарик посегна за лъка си, съсредоточен върху следващото си действие.

Шахризад се хвърли пред него и го стисна за китките.

- Не! - увисна тя срещу него с пребеляло от ужас лице.

Болката на Тарик се впи още по-силно в сърцето му. Ето че сега тя защитаваше и семейството на момчето халиф. Защитаваше ги от него.

Капитан Ал Хури го очакваше с изваден ятаган, отпуснал острието край тялото си. Беше сам. Само една стрела и всичко щеше да свърши.

Арогантният братовчед на момчето халиф пристъпи към тях и Шахризад се обърна към него, все още стиснала ръцете на Тарик до болка.

- Джалал - започна тя. - Мога да обясня.

- Няма нужда.

-Аз не...

- Няма нужда, казах ти - отвърна кротко той. -Вярвам ти.

Тя стисна китките на Тарик с всички сили.

- Не вярвам на сина на Насир ал Зияд - рече той и вдигна оръжието. Ръбът на острието светеше, наточен до бяло.

- Можеш да му вярваш.

- Не - намеси се Тарик. - Не може.

Шахризад го погледна през рамо, в очите й се четеше предупреждение.

- Какво правиш тук, Тарик Имран ал Зияд? - попита капитан Ал Хури, вдигнал ятагана за атака.

- Би трябвало да е очевидно. Тук съм заради Шахризад.

Джалал изсумтя.

- Нима? И си мислеше, че можеш да напуснеш града просто ей така, повел съпругата на халифа на Хорасан? Жената на братовчед ми?

- Шахризад няма да остане тук. Няма да допусна момичето, което обичам, да бъде в ръцете на чудовище.

- Забавно. Някой току-виж рекъл, че изборът на момичето има някакво значение.

- Сигурно се шегуваш- каза заплашително Рахим. - Наистина ли смяташ, че тя ще предпочете един безумец пред Тарик?

- Рахим, стига - предупреди го Тарик.

- Тогава, питай я - каза меко Джалал. - Питай я дали наистина смята да напусне Рей с теб. Защото аз знам нещо, което ти си или твърде глупав, или твърде заслепен да видиш.

- И какво е то? - настоя Рахим.

- Убиец, чудовище, безумец... Халид може да е всичко това. Но освен всичко друго той е обичан. Обичам го аз, също и баща ми. Но най-вече Шази. Тя го обича яростно, както и той нея.

Шахризад потрепери пред Тарик и хватката върху ръцете му отслабна.

- Той истината ли казва? - попита Рахим, като настръхна срещу фамилиарността на капитана от стражата.

Тя погледна още веднъж през рамо, очите й се премрежиха от сълзи, които заплашваха да рукнат по бузите й.

-Тарик.

Не. Той не можеше да чуе, че тя казва такова нещо. Никога не би я слушал, че го казва.

Той пусна лъка и я притегли към себе си.

- Знам, че това не си ти. Знам, че нещо трябва да се е случило. Но можем да го поправим. Аз мога да го поправя. Ела с мен у дома. Всеки ден, в който сме разделени, е ден по-близо до смъртта. Ден, пропилян за онова, което може да бъде. Не мога да го понасям повече. Върни се у дома.

- Но аз съм у дома - прошепна тя.

- Шази! - възкликна Рахим, а по лицето му се изписа недоверие. - Как може да кажеш нещо подобно?

- Съжалявам. Никога, никога не съм искала да нараня нито един от двама ви. Но просто...

- Той уби Шива! - изригна Тарик. - Как може да желаеш момчето, което уби най-добрата ти приятелка? Как може да желаеш едно студено копеле, избило десетки млади момичета, което изчезва като чучулига, докато градът му гори?

- Какво каза? - попита Шахризад с мъртвешки тих глас. - Градът... гори?

Тарик сбърчи вежди.

- От светкавиците. Няколко сгради се подпалиха.

При тази новина Шахризад блъсна Тарик настрани и се затича към входа на конюшните. Дръпна дървената врата и за малко не припадна от гледката.

Половината град беше потънал в пламъци. Димът се издигаше в небето, а сребърните светкавици се стрелкаха през него. Миризмата на изгоряло и на пепел се смесваше с уханието на близките розови храсти.