Рене Ахдие - Гневът и Зората

Чудовище.

Той затвори очи. Ръцете му се свиха в юмруци над пергамента.

Повече нямаше да позволи прищевките на някакъв поразен от мъка безумец да диктуват действията му.

Решението щеше да е негово, ако ще и да е ужасно себично. Дори и ако заради него бъде съден и наказан във вечността.

Вече никога нямаше да бъде човек, провалил се в грижите си. Щеше да се бие и на всяка цена да защити това, което беше важно за него.

Да спаси единственото нещо, по-важно от всичко останало.

Халид подписа разпореждането за започването на строежа на новата система от акведукти. Остави го настрана и се зае с другите си задачи. Докато преглеждаше поредния документ, вратите към кабинета му се отвориха, без някой да почука или да предупреди, и братовчед му се втурна вътре.

Халид повдигна вежди при тази груба демонстрация. Чичо му се появи миг по-късно, лицето му беше дори по-мрачно от обичайното. Халид въздъхна и се облегна на възглавниците.

Джалал изглеждаше объркан.

- Предполагам, че е важно - посрещна ги Халид и насочи вниманието си към Джалал.

Той не каза нищо и Халид се надигна.

- Сайиди - започна чичо му.

- Сигурно има някакво обяснение - запъна се Джалал. В юмрука му имаше омачкан свитък, стискаше го толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

- Джалал-джан,..

- Моля те, татко - сопна се Джалал през рамо. -Нека аз говоря!

- За какво става дума - изправи се Халид.

- Обещай ми, че ще й дадеш шанс да обясни. Никога не съм чувал или виждал да нарушиш думата си. Обещай ми.

- Дай му доклада - каза баща му и се доближи до Джалал с внимателно изражение, но стиснал решително челюсти.

- Не и преди да обещае - повтори Джалал толкова настойчиво, сякаш полудяваше.

Халид заобиколи масата и тялото му се стегна.

- Нищо няма да обещая, докато не ми кажеш за какво става дума.

Джалал се поколеба.

- Капитан Ал Хури?

- За Шази... и онова момче - прошепна сломено той.

Сякаш леден юмрук стисна Халид за гърлото. Той се овладя и протегна ръка.

- Дай ми доклада.

- Обещай ми, Халид.

- Не съм сигурен защо си мислиш, че ти дължа обещание от нейно име - изкоментира Халид с нетрепващ глас, в който се долавяше хладна трезвост.

- Тогава обещай на нея.

- Какво обещавам на Шахризад не е твоя работа. Дай ми доклада.

Джалал въздъхна бавно и му подаде свитъка. Халид го разгъна и усети как на гърдите му ляга тъмна тежест, като съдбовно знамение, търсещо трайно убежище.

Той разгледа писмото, а думите оставаха някъде в далечните кътчета на ума му. Очите на Халид отново се насочиха към горния край на пергамента.

И отново.

- Съжалявам, Халид-джан - каза внимателно чичо му. - Толкова съжалявам. Дори аз започнах да вярвам, исках да вярвам, че тя е нещо повече.

Джалал поклати глава и тръгна към Халид.

- Тя е. Моля те, дай й възможност да обясни.

- Вървете си - нареди тихо Халид.

- Не позволявай страхът и недоверието ти да унищожат всичко.

Чичо му хвана Джалал за рамото.

- Тя те обича! - продължи Джалал нетърпеливо. Не е каквото изглежда. Може би е започнало като нещо друго, но съм готов да заложа живота си какви са чувствата й сега. Тя те обича. Моля те, не се поддавай на омразата. Ти не си като баща си. Ти си толкова много повече. Тя е толкова много повече.

Халид обърна гръб на братовчед си и смачка листа в дланта си.

Съдбовното знамение се разпростря като зараза из тялото му, като покри с мрак всичко по пътя си...

Унищожи една вече обречена душа.

Шахризад стоеше до парапета на терасата си и се вглеждаше в морето от премигващи звезди в тъмносиньото като индиго небе.

Нямаше как да се застави да стои сама в стаята. Всички следи от клането бяха почистени и заличени, но уплахата още я владееше и тя не можеше да се настани сред оскъдно осветеното помещение, обградена от духовете на дебнещите сенки.

Една звезда очерта ярка линия на фона на все по-тъмното небе и Шахризад въздъхна.

Беше прекарала деня, като се разхождаше сама из градините, като този път реши да не е в компанията на Деспина, за да обмисли откровенията от миналата нощ, без да се разсейва от света около нея.

Уви, истината не й донесе просветлението, на което се надяваше.

Вместо това тя беше грозна и обвита в дори още по-голяма жестокост, отколкото можеше да си представи.

Най-добрата й приятелка е била убита заради някакво отмъщение - отвратително, извратено отмъщение на луд човек, загубил детето си в нещастно стечение на обстоятелствата. И той на свой ред беше решил да накаже други заради своята собствена болка.