Рене Ахдие - Гневът и Зората

В този миг нищо не беше по-важно.

Каквото и мъчение да трябваше да изтърпи. Срещу каквото и зло да трябваше да се изправи.

От далечния ъгъл на стаята се разнесе шум.

Той премигна бързо, като се опитваше да се концентрира. Мускулите му се стегнаха, съзнанието му се изостри, а пред очите му проблесна някакво движение. Халид стисна очи, като се опитваше да избистри зрението си и се бореше да прозре през сенките и мъглата. Болката в челото му се засили, а пулсът му се ускори, като се готвеше да се срещне с неочакваното предизвикателство.

Още едно неясно движение профуча през стаята, този път в противоположния ъгъл.

Халид дръпна ръката си от Шахризад и посегна за каната с вода край леглото.

Още една сянка помръдна край масата, той запрати каната натам и скочи на крака, стиснал шамшира в ръце.

Трясъкът от разбиващата се в абаноса кана събуди Шахризад и тя се надигна със стреснат вик.

- Халид? Какво става?

Халид не отвърна и се взря в неподвижни мрак край масата. Премигна отново. Стисна силно очи, но те горяха с жаравата на хиляди слънца. Халид притисна длан към челото си и изскърца със зъби.

Шахризад стана от леглото, заобиколи и отиде до него.

- Ти... ранен ли си?

- Не. Лягай да спиш - нареди той. Прозвуча му ненужно жестоко, дори и за него.

- Лъжеш ме - укори го тя, като се пресегна и обви меките си пръсти около китката му. - Какво има?

- Всичко е наред - отвърна той, но болката го преряза и думите излетяха от устата му по-рязко, отколкото искаше.

- Лъжец - каза тя и го бутна по ръката.

- Шахризад...

- Не. Кажи ми истината или ще си тръгна оттук.

Халид замълча, а звярът в главата му ревеше с неизказана мощ.

Шахризад сподави хлиповете си.

- Отново и отново - поклати глава тя, обърна се на пети и се плъзна към абаносовата врата.

- Спри! - викна Халид, като се опита да тръгне след нея, но главата му бучеше, а зрението му беше толкова замъглено, че не можеше да я последва.

Халид изхъхри неясно, изпусна шамшира , а краката му се подвиха. Той се свлече на колене, стиснал глава с ръце.

- Халид! - ахна Шахризад, изтича обратно и коленичи до него. - Какво има?

Той не можеше да й отговори.

Всичко се виеше пред очите му, но чу как тя се втурна към вратата и отвори едното крило.

- Господарке? - поклони се единият от стражите.

- Намерете капитана, не, намерете генерал Ал Хури! -настоя Шахризад. - Веднага!

Тя изчака до вратата, докато малко по-късно някои почука меко.

- Господарке Шахризад- започна генералът,-всичко наред ли...

- Главата му. Моля ви. Много го боли - проплака тя, а страхът в гласа И разстрои Халид повече, отколкото би искал да признае.

- Останете с него. Скоро ще се върна.

Вратата се затвори.

Шахризад се върна до леглото. Халид се облегна на ръба му, облегна лакти на коленете си и стисна главата си толкова силно, че пред очите му заиграха звезди.

Вратата се отвори още веднъж и Шахризад замръзна на място. ТоИ усети как тя внимателно застава до него, сякаш да го предпази.

- Сайиди - отекна гласът на лечителя над него.

Халид въздъхна, все още здраво стиснал очи.

- Г осподарке - каза чичо му. - Моля, елате с мен.

Тялото И се стегна още повече, готово за битка.

-Аз...

- Шахризад-джан- обади се много внимателно шахрбанът. - Моля те.

- Не - противопостави се Халид. Гласът му стържеше, сякаш гърлото му беше пълно с пясък. - Тя остава.

- Халид-джан...

Халид се насили да отвори очи въпреки пищящата болка зад клепачите си.

- Жена ми ще остане тук.

АВА

Шахризад не знаеше как да приеме сцената, която се разиграваше през очите И. Странният старец, облечен изцяло в бяло, не вървеше като нормален човек. ТоИ не мигаше, а и сякаш не дишаше.

Освен това се беше вторачил в нея толкова пронизващо, че стомахът И се сви на възли.

- Сайиди - повтори странният мъж, като се приближи до Халид.

ТоИ склони глава, без да каже и дума. Мъжът вдигна ръце и доближи длани до слепоочията на Халид. После затвори очи. Шахризад усети как въздухът в стаята застина. Странно чувство обгърна сърцето И, а по гърба И премина студена тръпка.

Когато странният старец отвори очи отново, те светеха в бяло, като ослепителната среда на пламък. Между ръцете му се разпростря топло, оранжево-червено кълбо и обхвана цялото чело на Халид.

Странното чувство в гърдите й трепна отново и Шахризад сподави въздишка. Усещането й напомни за онзи следобед миналата седмица... с летящото килимче.