Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

– Ще видим колко са безпочвени, щом веднъж се озовем в съда – парира го Страйк.

– Никога не съм отричал, че с Лула се скарахме.

– След като тя е отказала да ти даде чек и е тръшнала вратата под носа ти, ти си слязъл по стълбите и си видял вратата на апартамент две отворена. Уилсън и техникът по алармените инсталации са били заети да гледат панела, а Лешчинска е била някъде вътре и вероятно е чистела с прахосмукачка, което ти е дало възможност да се промъкнеш зад двамата мъже. Не е било кой знае какъв риск. В случай че се обърнат и те видят, би могъл да се престориш, че си отишъл да благодариш на Уилсън, задето те е пуснал. Прекосил си коридора зад гърба им и си се скрил някъде в онзи голям апартамент. Там има места колкото щеш – в някой шкаф, под някое легло... Бристоу клатеше глава с нямо отрицание. Страйк продължи със същия равен тон:

– Трябва да си чул как Уилсън казва на Лешчинска да нагласи алармата с едно-девет-шест-шест. Накрая Уилсън, Лешчинска и техникът са си тръгнали и ти спокойно си можел да се разполагаш в апартамента.

За твое разочарование Лула вече е била напуснала сградата и ти не си могъл да се върнеш горе и отново да я тормозиш за пари.

– Голи фантазии – процеди адвокатът. – Никога в живота си не съм стъпвал в апартамент две. Тръгнах си от Лула и отидох в службата да взема документи...

– От Алисън, не каза ли така първия път, когато преговаряхме движението ти през онзи ден? – попита Страйк.

По тънкия врат на Бристоу отново избиха розови петна. След кратко колебание той прочисти гърлото си и каза:

– Не си спомням дали... Само знам, че бях много бърз; исках да се върна при майка ми.

– Какъв ли ефект ще имат върху съда показанията на Алисън на свидетелската скамейка, че си я помолил да излъже заради теб? Разиграл си пред нея съсипания от скръб брат и си я поканил на вечеря, а нещастницата е била толкова доволна да се покаже като желана жена пред Тони, че мигом се е съгласила. След още няколко срещи си я убедил да каже, че те е видяла в службата сутринта преди смъртта на Лула. Просто те е помислила за свръхтревожен и параноичен, нали? Повярвала е, че вече имаш желязно алиби от нейния обожаван Тони за по-късно през деня. Решила е, че не е голяма работа да изрече малка лъжа, та да те успокои. Ала Алисън не е била там в онзи ден, за да ти даде каквито и да било документи, Джон. Веднага щом е отишла на работа, Сайприън я е изпратил за Оксфорд, за да потърси Тони. Малко се изнерви след погребението на Рошел, когато разбра, че знам всичко това, нали?

– Алисън не е от най-умните – бавно изрече Бристоу, потърквайки длани, сякаш ги мие, а коляното му подскачаше. – Сигурно е объркала дните. Очевидно не ме е разбрала. Никога не съм искал от нея да твърди, че съм ходил във фирмата. Нейната дума срещу моята. Може би се опитва да ми отмъсти, защото скъсахме.

– О, ти определено се издъни, Джон. След като сътрудничката ми ти позвъни сутринта да те подмами в Рай...

– Твоята сътрудничка?

– Да, разбира се. Не те исках да се мотаеш около мен, докато претърсвам апартамента на майка ти, нали така? Алисън ни помогна с името на клиента. Позвъних ѝ, казах ѝ всичко, включително как имам доказателство, че Тони спи с Ърсула Мей и че ти ще бъдеш арестуван за убийство. Това я убеди, че трябва да си потърси нов приятел и нова работа. Надявам се да е отишла в дома на майка си в Съсекс, това я посъветвах да направи. Държиш Алисън наблизо до себе си, защото мисиш, че тя е спасителното ти алиби, а и за да научаваш чрез нея плановете на Тони, от когото се боиш. Ала напоследък взех да се тревожа да не решиш, че не ти е полезна повече, и току-виж паднала отвисоко.

Бристоу отново се пробва да се изсмее надменно, ала звукът се получи изкуствен и кух.

– И тъй оказва се, че никой не те е видял как си отскочил до службата си да вземеш някакви документи в онази сутрин – продължи Страйк. – Все още си се криел в средния апартамент на Кентигърн Гардънс номер осемнайсет.

– Не бях там. Бях в Челси, у майка ми – отсече Бристоу.

– Не мисля, че си планирал да убиеш Лула на този етап – продължи Страйк, все едно нищо не бе чул. – Сигурно идеята ти е била пак да я притиснеш, когато се върне. Никой не те е очаквал в службата този ден, защото се е предполагало, че ще работиш у дома си, за да правиш компания на болната си майка. Имало е пълен хладилник, а и ти си знаел как да влезеш и излезеш, без да задействаш алармата. Имал си добра видимост към улицата, така че при появата на Дийби Мак с антуража му си можел да разполагаш с достатъчно време бързо да излезеш оттам и да слезеш долу с някоя измислена история как си останал да чакаш сестра си в апартамента ѝ. Единственият малък риск е била вероятността от доставки в апартамента, но онази голяма ваза с рози е пристигнала, без никой да забележи, че се криеш там, нали? Предполагам, че идеята за убийство е започнала да се заражда тъкмо тогава, когато си прекарал часове наред сам сред целия онзи лукс. Не започна ли да си представяш колко прекрасно би било, ако Лула, за която си бил убеден, че не е написала завещание, умре? Знаел си, че лесно ще се справиш с болната си майка, особено като останеш единственото ѝ живо дете. Тази идея трябва много да ти е харесала, нали, Джон? Да бъдеш най-после единствено дете. Да не те засенчват по-хубави и по-обичани брат и сестра. – Дори в сгъстяващия се мрак той виждаше стърчащите зъби на Бристоу и напрегнатия пог­лед в късогледите му очи. – Без значение колко си пърхал около майка си и си разигравал ролята на предан син, никога не си бил на първо място за нея, нали? Тя винаги най-много е обичала Чарли, не е ли така? Всички са го обичали, дори чичо Тони. Ала в момента, когато Чарли вече го няма и ти се надяваш най-сетне да станеш център на внимание, какво се случва? Пристига Лула и всички започват да се грижат за Лула, да обожават Лула. Майка ти дори не е сложила твоя снимка до смъртното си легло. Само тези на Чарли и Лула. Само на двамата, които е обичала.