Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

Бристоу бавно облиза сухите си устни. Страйк усети страха му.

– Брайъни не пожела да си признае, че е ровила из вещите на Лула, но е видяла завещанието в дома ѝ, преди тя да успее да го скрие. Брайъни обаче страда от дислексия. Тя е прочела „Джона“ и го е възприела като „Джон“. Свързала го е с думите на Киара как Лула оставяла всичко на брат си и е стигнала до извода, че няма защо да казва пред някого какво е прочела крадешком, при положение че тъй или иначе ти наследяваш всичко. На моменти си имал просто дяволски късмет, Джон. Ала сега разбирам, за болен мозък като твоя най-доброто решение на проблема е било да припишеш убийството на Джона. Ако той влезе в затвора с доживотна присъда, не би имало значение дали завещанието ще се появи, или не, дали някой знае за него, или не – парите във всички случаи ще дойдат при теб.

– Направо смехотворно – почти без дъх проговори Бристоу. – Трябва да се откажеш от детективската работа и да пишеш фентъзи романи, Страйк. Нямаш грам доказателство за това, което каза...

– Напротив, имам – прекъсна го Страйк и Бристоу мигом млъкна, а бледността му пролича дори и на слабата светлина. – Записът от видеокамерата.

– На този запис се вижда как Джона Ейджиман бяга от место­престъплението, както ти току-що потвърди!

– На камерата е уловен и друг човек.

– Значи е имал съучастник, съгледвач.

– Питам се какво ли ще изтъкне защитата като твое неизлечимо страдание, Джон – тихо изрече Страйк. – Нарцисизъм? Някакъв вид божествен комплекс? Мислиш се за недосегаем, нали, за гений, в сравнение с когото ние, останалите, сме направо шимпанзета? Вторият мъж, който бяга от местопрестъплението, не е съучастник на Джона, нито негов съгледвач, нито автокрадец. Той дори не е чернокож, а бял мъж с черни ръкавици. Това си ти.

– Не – изрече Бристоу. Тази дума завибрира, издавайки паниката му, ала после с почти видимо усилие той отново върна презрителната усмивка на лицето си. – Как е възможно да съм аз? Бях в Челси с майка ми. Тя ти го е казала. Тони ме видя там. Бях в Челси.

– Майка ти е инвалид и е пристрастена към валиума. Спала е почти през целия този ден. Върнал си се в Челси чак след като си убил Лула. Отишъл си в стаята на майка си, върнал си часовника назад и си я събудил, като си се престорил, че е време за вечеря. Мислиш се за криминален гений, Джон, но това е правено милион пъти преди, макар и рядко с толкова лесен обект. Майка ти няма представа кой ден е при толкова опиати в организма си.

– Бях в Челси през целия ден – повтори Бристоу и коляното му заподскача. – През целия ден, освен през времето, когато отскочих до службата за документите.

– Взел си суичер с качулка и ръкавици от апартамента под този на Лула. На записа от камерата се вижда, че си го облякъл – продължи Страйк, като игнорира прекъсването, – а това е било огромна грешка. – Суичерът е уникат, единствен е на света, бил е направен специално за Дийби Мак от Ги Соме. Можело е да бъде взет само от апартамента под този на Лула, така че знаем къде си бил.

– Нямаш абсолютно никакво доказателство – заяви Бристоу. – Чакам доказателство.

– То се знае, че това чакаш – простичко отвърна Страйк. – Невинен човек не би седял тук да ме слуша. Досега да си е тръгнал, бесен от гняв. Но не се тревожи, имам доказателство.

– Няма как да имаш – с дрезгав глас възрази Бристоу.

– Мотив, средства и възможност, Джон. Имал си всичко това. Да започнем отначало. Не отричаш, че си отишъл у Лула рано сутринта...

– Разбира се, че не.

– ...защото хора са те видели там. Но не вярвам някога Лула да ти е давала договора със Соме, който си използвал като претекст да се качиш горе. Мисля, че си го задигнал в някакъв момент преди това. Уилсън те е пуснал да влезеш и минути по-късно с Лула сте си крещели един на друг на вратата ѝ. Не можеш да се престориш, че не се е случило, защото чистачката ви е чула. За твой късмет английският на Лешчинска е толкова слаб, че тя потвърди твоята версия за скандала: бил си ядосан, задето отново се е събрала с оня използвач и наркоман, нейния приятел. Ала аз мисля, че скандалът е бил заради отказа на Лула да ти даде пари. Всичките ѝ по-умни приятели ми казаха как си ламтял за богатството ѝ, но в този ден трябва да си бил особено отчаян за пари, за да влезеш насила и да се разкрещиш така. Тони е бил забелязал липсата на средства в сметката на Конуей Оутс, така ли? И ти е трябвало да ги върнеш спешно?

– Безпочвени спекулации – отсече Бристоу все още с подскачащо коляно.