Робърт Галбрейт - Зовът на кукувицата

Настана дълго мълчание.

– Нямаш доказателство – проговори накрая Бристоу. В кабинета вече беше толкова тъмно, че за Страйк той беше само силует. – Въобще никакво доказателство.

– Боя се, че тук грешиш – възрази Страйк. – От полицията трябва вече да са взели съдебна заповед за обиск.

– За какво? – попита Бристоу, най-сетне почувствал се достатъчно уверен, че да се засмее. – Да претърсят контейнерите в Лондон за суичер, който твърдиш, че е изхвърлен преди три месеца?

– Не, за да погледнат в сейфа на майка ти естествено.

Страйк се чудеше дали ще успее да вдигне щората достатъчно бързо. Беше далеч от ключа за осветлението, кабинетът бе много тъмен, но той не искаше да изпуска от поглед потъналата в сянка фигура на Бристоу. Сигурен беше, че тройният убиец не е дошъл неподготвен.

– Дадох им няколко комбинации, които да опитат – продължи Страйк. – Ако не се получи с тях, вероятно ще повикат експерт, който да го отвори. Но ако си падах по залози, лично аз бих заложил на 030483.

Прошумоляване, едва мернала се бледа ръка и Бристоу се спусна напред. Острието на ножа одраска гърдите на Страйк, когато той отхвърли Бристоу встрани. Адвокатът се изпързаля от бюрото, превъртя се и атакува отново и този път Страйк падна назад със стола си и с Бристоу върху себе си, притиснат между стената и бюрото.

Страйк стискаше една от китките на Бристоу, но не виждаше къде е ножът, наоколо бе мрак. Той заби силно кроше под брадичката на Бристоу, при което главата му се отметна назад и очилата му изхвърчаха. Страйк го удари отново и Бристоу се блъсна в стената. Страйк се опита да се изправи на стола, ала долната част от тялото на Бристоу притискаше пламтящия му от болка сакат крак, а ножът се заби в ръката му над лакътя – почувства как прободе плътта му, как руква топла кръв и го заслепи пареща болка.

На бледата светлина от прозореца видя неясния силует на Бристоу отново да вдига ръка, напрегна се под тялото му, успя да отклони втория удар и с гигантско усилие съумя да го отметне от себе си, при което протезата се изплъзна от крачола му. Опитваше се да притисне Бристоу надолу, а кръвта се лееше навсякъде и той нямаше представа къде се намира ножът сега.

Бюрото се преобърна под натиска на Страйк и когато той притисна със здравото си коляно кльощавия гръден кош на Бристоу, търсейки опипом ножа с непострадалата си ръка, ярка светлина нахлу в очите му и се раздаде женски писък. Заслепен, Страйк едва успя да зърне ножа, насочващ се към корема му. той сграбчи протезата до себе си и я стовари като бухалка върху лицето на Бристоу – веднъж, втори път...

– Спри! Корморан, спри! Ще го убиеш!

Страйк се изтъркаля встрани от Бристоу, който вече не помръдваше, пусна изкуствения си крак и се отпусна по гръб до прекатуреното бюро, стиснал кървящата си ръка.

– Мисля – задъхано изрече той, твърде немощен, за да може види Робин, – че ти поръчах да си вървиш у дома.

Ала тя вече беше на телефона.

– Полиция и линейка!

– Повикай и такси – изграчи Страйк от пода с пресъхнало от толкова много говорене гърло. – Нямам намерение да пътувам до болницата заедно с този боклук.

Той протегна ръка и взе мобилния си телефон, който лежеше встрани. Бе посмачкан, но продължаваше да записва.

Епилог

Nihil est ab omni

Parte beatum.

Няма благословия без примеси.

Хораций, Оди , книга 2

Десет дни по-късно

Британската армия изисква от войниците си изтикване на втори план на индивидуалните нужди и връзки, което е почти неразбираемо за ума на цивилния. Тя практически не признава други изисквания освен собствените си, както и непредсказуемите кризи в човешкия живот – раждане и смърт, сватба, развод и болест, които точно толкова отклоняват военните планове, колкото дребните камъчета пътя на танк. Въпреки това съществуват изключителни обстоятелства и тъкмо поради едно такова обстоятелство втората мисия на лейтенант Джона Ейджиман в Афганистан беше прекратена.

Присъствието му във Великобритания спешно се изискваше от Централното управление на полицията и макар по принцип армията да не поставя нуждите на полицията по-високо от своите, в този случай бе готова на отзивчивост. Фактите около смъртта на сестрата на Ейджиман бяха привлекли международното внимание и една медийна буря около досега неизвестния лейтенант би навредила еднакво и на индивида, и на армията, в която служеше. И така Джона бе качен на самолет за Англия, където армията положи впечатляващи усилия да го опази от настървените медии.