Снежана Петрова - Unknown

– Тука наблизо зад ъгъла има едно чудесно малко заведение, но е възможно да почакаме, докато се освободи място.

– Тогава да тръгваме.

Пред ресторанта имаше опашка. Отвътре излезе униформена жена с делови вид, която веднага забеляза Джаред и му се усмихна.

– Идваш точно навреме. Масата ти е готова – обърна се тя към него.

Ръката на Дарси стисна неговата и той разбра, че е доловила скритата интимност в тона й. Разбира се, че нямаше резервация, но Тифани винаги успяваше да намери за него някое местенце в ъгъла... и време, за да се срещнат след работа, когато бяха в настроение за нещо повече.

– За двама. – Той издърпа Дарси до себе си.

– Естествено. – Тифани вдигна вежди и се усмихна още по-широко.

– Приятелка, която не строи въздушни кули? – попита тихо Дарси, докато го следваше към масата.

– Да.

А освен това – далеч по-малко привлекателна , помисли си той. Не че не оценяваше красотата на Тифани, но тя просто не задържа вниманието му. Затова пък откри, че се дразни от погледите, втренчени в Дарси. Тя изглеждаше като холивудска звезда. И се държеше като такава.

Господи, тази жена беше невероятна.

А той нямаше да донесе нищо добро в живота й.

Джаред издърпа стола й и се настани до нея, вместо да седне от другата страна на масата. Тя го дари с топла усмивка, която остана на лицето й, докато Тифани й подаваше менюто.

– Знам точно какво ще поръчам – заяви Дарси, когато останаха сами.

– Често ли идваш тук?

– Била съм само няколко пъти, но с Джим веднъж ядохме едни разкошни спагети. Никъде другаде не ги приготвят така.

Джаред постави камерата на масата и се насили да заговори с нисък и спокоен глас:

– Още не мога да разбера тая работа с Джим.

Тя отмести менюто настрани.

– Всички момичета в гимназията въздишаха по Джим, аз също. Той беше по-голям от нас, освен това носеше пожарникарска униформа, която го правеше да изглежда още по-секси. Когато се върнах в Лъвския залив, установих, че още си падам по него. Оказа се, че той също ме е харесвал, обаче това, че съм била непълнолетна, го е спирало. Имахме недовършена работа, но както ти казах, не се получи нищо сериозно.

– Имала ли си изобщо някаква сериозна връзка? – Той беше наясно, че нещо бе ускорило завръщането й в Лъвския залив.

Устните й се раздвижиха, докато обмисляше въпроса.

– С някои гаджета съм ходила доста дълго, но никоя от тези връзки не може да се нарече сериозна. А ти имал ли си?

Той се отпусна на стола си и поклати глава.

– Аз съм много зает човек, Дарси. Освен че работя в целия район, съм и заместник-шеф на Групата за специални операции към окръжното шерифство – което означава, че съм винаги в пълна готовност да потегля по най-бързия начин към мястото, което ми посочат. Никога не съм имал сериозни връзки. Най-продължителното ми приятелство с момиче беше в гимназията и то не продължи дори и година. Мога да бъда отговорен и верен, нямам проблем с това, но просто не съм срещал жена, която да си струва усилията да бъда постоянно с нея. – Той си пое дълбоко и бавно дъх. – До този момент.

Сервитьорката се приближи и Дарси даде поръчката, после разгъна салфетката, в скута си.

Джаред не каза нищо, когато отново останаха сами, беше й прехвърлил топката, тя можеше или да я задържи, или да му я върне. Може би връзката им щеше да приключи с решаването на случая. Чудеше се дали ако остане извън леглото й ще е по-лесно, или напротив – ще направи раздялата им още по-трудна. Не беше изпадал в такава ситуация, но може би тя, изхождайки от опита си с другите мъже, знаеше отговора.

– Ами ако спрем да правим секс... няма ли това да успокои страстите? – попита той с нисък, равен глас.

Дарси го погледна изненадано.

– Не съм сигурна какво ми предлагаш, Джаред. Още от това ли? – Тя махна с ръка към вътрешността на ресторанта. – Още срещи? Или просто споразумение, че ще се чукаме всеки път, когато имаме настроение и сме близо един до друг? Всъщност не са ли това единствените възможни варианти, когато връзката е прекалено бурна, за да бъде достатъчно стабилна?

– Опитвам се да намеря решение, по дяволите. Но първо трябва да разбера какво точно се случва с нас. – Той забарабани с пръсти по масата.

– Джаред. – Произнесе името му бавно и внимателно, като човек, който трябва да съобщи лоша вест. – Не мисля, че връзката ни може да остане просто така, между другото. Привличането между нас е... прекалено силно.

– Разбрах това още първия път, когато те видях и все едно ме удари гръм. Слушай... нямам намерение да се меся по какъвто и да е начин в живота ти. Мисля си по-скоро.. да се напасвам към него.